Таванът на разплащанията в брой да намалее поетапно решиха депутатите. Това щяло да намали сивата икономика.
Предлага се нормативно регламентираният праг за ограничаване на плащания в брой в страната да бъде поетапно намален от 10 000 лв. до 1000 лв. за срок от две години.
Предвижда се от 1 август разплащането в брой да падне до 5000 лв., от 2018 на 3500 лв., а от 2019 г. на 1000 лв.
Промените се уреждат в Закона за ограничаване на плащанията в брой.
Въвежда се и възможност за плащане чрез виртуално терминално устройство ПОС на администрирани от НАП данъци и осигурителни вноски, като средствата постъпват директно по сметка на НАП в БНБ.
Този законопроект предвижда също прехвърлянето на компании с неплатени данъци и осигуровки за милиони на клошари вече да става по-трудно. Мажоритарните собственици на такива дружества ще са отговорни с имуществото си, ако продадат своите акции или дялове при започната проверка или ревизия от данъчните до шест месеца от приключването й.
Такава сделка ще се смята за недобросъвестна, ако собственикът на компанията е знаел, че тя е свръхзадлъжняла или неплатежоспособна, все пак и продажбата на акциите или дяловете е станала, преди да се поиска фалит. Отговорността ще е пропорционална на продаденото участие.
Менда Стоянова от ГЕРБ заяви, че основната част от промените са по европейска директива, както и за борба със сивата икономика.
Георги Търновалийски от БСП каза, че групата не подкрепя промените и ще предложи свои между първо и второ четене. По думите му ограничението на плащането в брой няма да ограничи сивата икономика, а е по-скоро в интерес на търговските банки, които печелят от такси и комисионни. Това ще доведе до нови разходи за малкия и средния бизнес, каза още той.
Дора Христова от "Воля" също възрази срещу промените, които според нея щели да рефлектират негативно върху малкия и средния бизнес. Промените ще натоварят с още повече административна тежест, каза тя.
