Ремонтът на НДК за целите на българското председателство сериозно закъснява, призна вицепремиерът Томислав Дончев.

В интервю за БНР той заяви:

"Има относително ниска степен на физическо изпълнение. Първостепенна цел е дейностите по ремонта да се ускорят, защото остава половин година. Въпрос на оперативно майсторство е нещата да се случат по най-добрия начин. Факт е, че има генерирано много сериозно закъснение". 

Той подчерта, че когато беше принципал на НДК беше увеличен капиталът за целите на председателството и на ремонта, но дефицити са трупан и през предишни  години.

По повод парламентарната комисия, която проверява фактите около скандала с оттеглянето на като директор на НДК на Мирослав Боршош, в която най-вероятно ще бъде викан, Дончев каза:

"Нека да ме викат, стига да съм в състояние, ще отговарям".

Той коментира и протеста в МВР, като по думите му исканията им са справедливи, но трябва да се мислим и за възможностите, защото едно искане предполага допълнителен паричен ресурс. 

"При всички случаи полицаите, които работят на терен, са приоритет. МВР има доста голяма администрация, не твърдя, че по дефиниция тя е неефективна. Там има и звена, свързани с информационно осигуряване, информационна сигурност", добави вицепремиерът. 

По повод друга тема, която ГЕРБ изведе като приоритет, той каза, че ако има инвестиция, която е дългосрочна и с твърда възвръщаемост, не само пари, това са инвестициите в наука и образование. 

"Ако се оказва, че много българчета не попадат или отпадат от системата, не са в клас, а някъде другаде, това е дългосрочен проблем, защото след 10-15 години един човек, който не може да чете и да пише, да смята, шансовете му за реализация на пазара на труда са нулеви, шансовете му за адекватна интеграция в обществото също са почти нулеви. Вариантите са или той да бъде клиент на социалната система, или да бъде клиент на полицията и на прокуратурата", коментира Дончев.

По повод идеята на управляващите да "връща" деца в училище, като "внимателно" принуждава родителите им, той каза:

"Има държави, в които при нежелание на дадено семейство да праща детето си на училище, то се извозва с полицейски патрул. Така беше и в България по времето на зрелия социализъм. Аз не съм убеден, че трябва да прилагаме точно тази мярка, но има ситуации, в които представителите на държавата, на Министерството на образованието – директор, учител, социални работници, когато трябва да влязат в дадено домакинство да видят защо децата не ходят на училище, да не могат да го направят, ако не са ескортирани от полицейски патрул".