Сградата, която тази година археолзите разкриват в местността Църквището над село Драгойново ги изненада със стена, която се оказа част от тракийското светилище.

Вече 11 година (?) доц. Иво Топалилов води разкопките на студентите от Шуменския универсиитет. През цялото време той знае, че разкриваната от него църква е изградена на мястото на тракийско светилище, за което говорят много от намерените оброчни плочи и отломки с характерна украса. Миналата година той обобщи историята на местността като религиозен център просъществувал като тракийско светилище, превърнало се в църква и достигнало упадъка си до  къшла, която приютявала животни.

Тази година за него интерес представляваше струпването на камъни, в което доцентът видя сграда. Той се оказа прави и още в първите дни пред археолозите се разкри структура с ясно чертан зид, с добре иззидано лице.

Изградената на калова спойка сграда, съвпада с пристройката на вече проучената на това място църква. Предположението, че църквата се развива до манастирски комплекс започва да придобива все по-сигурни очертания заради намерените железни предмети – пирони, ножове, скоби, върхове на стрели. А потвърждение, че сградата е стопанска идва и с разкрития хромел, намиращ се в ъгъла на едно от помещенията.  Той не е с особено големи размери, но е добре запазен. Освен това, на мястото излизат много отломки от късноантична  керамика, служила както в кухнята, така и за пренасяне на стоки. Някои от фрагментите са от римска червенолакова керамика, считана за висококласна.  Доц. Топалилов сподели, че за пръв път попадат и на голямо количество стъклени отломки. Сред тях има фрагменти от прозорци, чаши и елементи от стъклен полюлей.

Изненадата за археолозите идва с разкрития зид, който силно се отличава от останалите. Стените на сградата са дебели около 70 см. Зидът, който се разкрива пред тях е 1,5 м и е част от правоъгълен двор, ориентиран изток-запад. Запълнен е с чакъл, фрагменти от керамика и тухли. Такъв зид е характерен за тракийско светилище, а археолозите го наричат теменос. Оказва се, че светилището може да е разрушено, камъните от него да са отмъкнати на Хасара, но стената е запазена.

До края на експедицията остават още няколко дни. След това разкритите структури ще бъдат покрити и запазени до следващото лято. 

Теодора Кирякова