Колкото повече факти около предизвикания фалит на КТБ излизат на бял свят, толкова повече основните действащи лица се самозабравят и вече открито ни се присмиват. Това пише в „Дойче веле“ Иван Бедров.

„Няма да ни оставят на мира, отвън също няма да ни оставят на мира. И аз не очаквам тук някой да се чувства достатъчно спокоен за собствената си отговорност.” Прогнозата е изказана от Лютви Местан на заседанието за КТБ при президента на 14 юни 2014, стенограмата от което бе публикувана преди седмица.

Толкова много се е объркал г-н Местан... Три години по-късно не само всички действащи лица са оставени на мира, но и изобщо не личи някой от тях да се чувства неспокоен за собствената си отговорност. Нито репликите от стенограмата, нито поведението на същите тези лица днес не показват те да се чувстват по някакъв начин отговорни или съучастни в генезиса, отхранването, експлоатирането и разграбването на КТБ.

Дори напротив - историята навлезе във фаза „цинизъм”, в която активните участници в политическия модел, направил възможна кражбата „КТБ”, вече съвсем открито се присмиват на българите. Йордан Цонев от ДПС, на чието съавторство разчита законотворецът Делян Пеевски, заяви в прав текст, че държавният бюджет е спечелил от фалита на КТБ.

Разбира се, че от контекста могат да бъдат измъкнати две-три числа, които да „подпрат” тази глупост, но подобно безочие е показателно за това, което ще се случва оттук нататък: аферата „КТБ” не само бе допусната, не само не бе разследвана, но и вече ще ни се налага да спорим, че изобщо е имало такава афера. Тотална подмяна.

Сметката на Цонев е следната - държавният бюджет отпусна заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който не можеше сам да изплати над 3 млрд. лева на вложителите.

Отпуснати бяха 1,675 млрд. лева, от които две-трети вече са изплатени, а лихвите възлизат дотук на близо 105 млн. лв. Това била печалбата. Но подобни ловки сметки пропускат ключови щрихи от картината - че за да върне парите на държавата, Фондът трябва да ги събере отнякъде. А ги събира чрез вноски от другите банки. Тоест, от техните клиенти - фирми и граждани. Може ли това да бъде наречено печалба?

И още щрихи - само предприятията от държавната енергетика оставиха 160 млн. лв. във фалиралата банка; редица общински администрации и общински фирми и болници преживяха същото. „Закопаните” в КТБ пари се отразиха и на конкретни бизнеси, които не можеха да продължат да функционират, да плащат заплати и данъци. Да проспиш срутването на банка за няколко милиарда и после да се хвалиш със 105 млн. лв. приходи от лихви определено е проява на много лош вкус.

Преди две години специално създадена парламентарна комисия произведе 150-страничен доклад, който каза, че най-виновен за фалита на КТБ е бившият собственик Цветан Василев, по-малко виновен е надзорът на БНБ, а най-малко виновна е ДАНС. Но тази похабена хартия е нищо в сравнение с обвинителния акт срещу Цветан Василев и още 18 души. Главният прокурор Сотир Цацаров обеща случаят да влезе в съда до седмица, а обвинението да е изложено върху цели 15 хиляди страници. Става дума само за онези 205 млн. лв., които първо бяха изнесени в чували, а после не бяха изнесени в чували. Дори и доказателствата да издържат в съда, отговорност ще бъде търсена само за малка част от аферата. Активите за милиарди смениха собствеността си, следите се замитат, а синдиците успяха да наберат едва малко над половин милион лева.

Сега предстои окончателното удавяне на аферата. Ако успеят да осъдят някого, ще си запишат победа. Ако не успеят, ще обвинят съдиите. А институциите, с чието активно съдействие и бездействие бе разграбена КТБ, си остават непроменени. Така хубаво го е казал Местан, според стенограмата: „Това е продукт на нерегламентирана връзка не просто на политика и бизнес, а на нерегламентирана връзка на институции и престъпен бизнес. Така изглежда. Тоест, не става въпрос дали има формално изградени регулации и институции и че проблемът с неефективността на регулациите всъщност е продукт на много по-страшното явление, системното, че тези регулации са квази”.

Проблемът е, че това беше видно още преди фалита на КТБ, видно е и след фалита. Но нищо не последва и никой не настоява нещо да последва. А Йордан Цонев просто ни даде знак, че съвсем скоро на всеки въпрос за КТБ ще получаваме отговор: Какво КТБ бе?!