На 15 юли вечерта миналото лято Турция бе разтърсена от опит за военен преврат, който се провали, а вината за организирането му светкавично се стовари върху ислямския проповедник и някогашен съратник на Ердоган Фетхуллах Гюлен, предава кореспондентът на БГНЕС.
Историята на тази дата влиза в учебните програми и ще бъде изучавана във всички степени на образованието заедно с предишните 4 от последните 50 години, които обаче успяха да свалят правителствата. Разследването на 5-ия започна незабавно, последва въвеждане на извънредно положение, действащо и днес.
В 22,05 ч. онази лятна вечер група военни пилоти извършват ниски полети над Анкара и това е първият знак. Пет минути по-късно друга военна част блокира единия мост над Босфора при Истанбул и обявява метежа. По същото време в различни части на Турция много публични сгради са под обсадата на военни и полиция, в Анкара зданията на националната разузнавателна агенция MIT и на Генералния щаб са обстрелвани от хеликоптер. В 22,35 ч. танкове превземат летище Ататюрк, военни нахлуват в контролната кула. В 23,10 ч. парламентът е пълен с депутати, премиерът Бинали Йълдъръм ги информира за надигналите се въоръжени метежници. В 23,35 ч. е блокиран достъпът до социалните мрежи, но след 10 минути е възстановен. Тогава акредитираните към въоръжените сили журналисти получават в електронните си пощи съобщението „Всичко е под контрол“. Към 23,50 ч. от 4 посоки в Анкара се чуват силни експлозии, а народът се изсипва на улиците, за да се противопостави на възможния преврат. 15 минути след полунощ е завзета и националната телевизия TRT, говорителката е принудена да прочете в ефир декларация от името на Съвета на мира, т.е. на военните, внедрени от Гюлен в армията. В 00,37 ч. през FaceTime Ердоган се свързва със CNN Turk и съобщава за бунта на „едно незначително малцинство в състава на въоръжените сили“, като призовава народа да излезе на улиците и да подкрепи правителството.
В хронологията от разследването, публикувано за пръв път на 30 ноември миналата година, с часове и минути са изброени всички останали инциденти от хаоса, като времето между 1 ч. и 4 ч. е най-критично. В 01,10 ч. военен хеликоптер „Сикорски“ бомбардира центъра за сателитна комуникация и кабелна телевизия Тюрксат. Към 01,21 ч. тогавашният вътрешен министър Ефкан Ала информира, че Генералният щаб на въоръжените сили и полицията водят борба за ликвидиране на преврата, а метежниците са обявени за хунта. В 01,40 ч. е открит огън по цивилните, поискали да вдигнат блокадата на моста Боазичи и да преминат по него, а от всички джамии духовниците призовават народа да излезе навън. В 01,21 ч. най-малко 17 полицаи са убити в сградата на дирекцията по сигурността в Анкара, а военният хеликоптер, който ги е обстрелвал, е свален. Към 02,25 ч. площад Таксим в Истанбул е пълен с протестиращи хора, срещу тях е група военни, които в опит да ги разпръснат започват да стрелят във въздуха. В 02,50 ч. самолети F-16 и военни хеликоптери започват бомбардировка на сградата на парламента, 4 бомби разрушават входовете, а вътре са депутатите и журналистите. В 03,23 ч. на паркинга пред редакцията на в.“Хюрриет“ пристига група военни, с изстрели във въздуха принуждава охраната да легне по очи на земята и нахлува в редакцията, откъдето насила извежда навън дежурните репортери. В 04,07 ч. президентът Ердоган вече е пристигнал от курорта Мармарис на летище Ататюрк и произнася реч пред посрещачите си. Това е национално предателство и те ще платят тежка цена, зарича се тогава държавният глава. Час по-късно в изявление от президентството е съобщено, че опасността все още не е отминала. В 05,10 ч. полицията вече е арестувала военните, които са нападнали Доган Медия Център, а дежурните се връщат в редакциите си. В 06,26 ч. пушеци се издигат от президентския дворец. Към 06,42 ч. войниците, блокирали моста над Босфора, се предават. В 07,52 ч. от Генералния щаб излиза танк, който открива огън по камионите, подредени като барикада. В 08,04 ч. полицията взема под свой контрол военните корпуси в Харбие и сградата на националната телевизия и радиото. В 08,11 ч. Истанбул се връща към обичайния си ритъм, отново стартират полетите, метрото и фериботите. Пет минути по-късно е освободен за движение и мостът Боазичи, след като е бил в окупация през цялата нощ, вдигнати са танковете, войниците са се предали и автотрафикът е възобновен. Взетите за заложници от метежниците – началникът на Генералния щаб Хулуси Акар и главният секретар на президенството Фахри Касърга са освободени. В 09,33 ч. са арестувани 80 курсанти от военното училище, малко по-късно около 200 редници в района на Генералния щаб се предават доброволно, а минути преди 10 ч. за движение е отворен и мостът Фатих Султан Мехмет. В 10,07 ч. от Генералния щаб излизат около 700 невъоръжени редници и подофицери, и се предават на полицията.
В 11 ч. на 16 юли зам.-началникът на Генералния щаб генерал Юмит Дюндар в официално изявление съобщава, че благодарение на координираните действия на президента, премиера, министрите, парламента и въоръжените сили е ликвидиран опитът за преврат, а демокрацията и правото тържествуват.
Така за една нощ Турция се размина с екстремни събития, преживени 4 пъти преди 15 юли и след установяването на светската република на Ататюрк. През 1960 г. на 3 май командващият сухопътните сили генерал Джемал Гюрсел внася искане за политически реформи и след като те биват отхвърлени, подава оставка. На 27 май е реализиран почти безкръвен военен преврат от служители и кадети от военните училища в Истанбул и Анкара. Ръководителите на пуча основават 38-членен Комитет на националното единство с председател генерал Джемал Гюрсел. От общо 601 души разследвани 464 души са обвинени, трима бивши министри, сред които и премиерът Аднан Мендерес са екзекутирани. Тогавашният президент Джелал Баяр и други 11 души получават смъртни присъди, заменени по-късно с доживотен затвор.
През 1971 г. в историята влиза „Превратът с меморандум“. Тогава командването на армията изпраща предупреждение до правителството да възстанови реда в държавата, тъй като месеци наред продължават размирици те, стачките и уличните боеве между левичари и националисти. Няколко месеца по-късно премиерът Сюлейман Демирел се оттегля от властта, сформира се коалиция от консервативни политици и технократи с цел да бъде възстановен редът, но под наблюдението на армията. В отделни провинции е въведено военно положение, което до септември 1973 г. не е напълно отменено.
На 12 септември 1980 г. висшето командване на армията начело с генерал Кенан Еврен реализира поредния безкръвен преврат, след като отново са избухнали размириците и боевете между левичарите и националистите. Твърди се, че конфликтите им са умишлено разпалени, за да имат турските военни причина за намеса. Задържани са политически лидери, разпуснати са парламентът, политическите партии и синдикатите. Петчленен Национален съвет за сигурност взема властта в свои ръце, временно преустановява действието на Конституцията и прилага временна такава. Временният основен закон на страната предоставя почти неограничена власт на военните командири. Това продължава 3 години. Екзекутирани са 50 души, 500 000 са арестувани, хиляди умират по затворите. Вестниците не излизат в продължение на 300 дни, 300 журналисти стават жертви на покушения и заплахи, трима са разстреляни, 39 тона вестници и списания са унищожени, за 400 журналисти са поискани общо 4 000 г. затвор, но реално зад решетките попадат 31 от тях. Уволнени са 3 854 учители, 120 университетски преподаватели и 47 магистрати, забранени са 917 филма.
През 1997 г. Турция е връхлетяна от т.нар. „Постмодерен преврат“. Премиерът Неджметтин Ербакан, считан от противниците си за заплаха за светския режим, на 18 юни се оттегля от поста под натиска на армията, бизнеса, съдебната система и политиците. Генералите решават, че са длъжни да предприемат действия в защита на светската държава, основана от Мустафа Кемал Ататюрк.
Равносметката от неуспешния опит за военен преврат от миналото лято огласи правосъдното министерство в дните преди отбелязването на първата годишнина. Разследвани са 169 013 души, от тях 50 510 са зад решетките. Сред затворниците са 169 генерали, 24 областни управители. За издирване са обявени 8 086 души, сред които 152 военни, има заповеди за задържането им. Арестувани са и 2 431 висши магистрати. Крилатата фраза на радетеля на кемализма Кенан Еврен от онези времена е „Да не ги бесим, а да ги храним ли?“.
„Опитът за преврат е благословия от Аллах“, каза на 16 юли миналото лято Реджеп Тайип Ердоган.
