Водни растения погребани под земята в продължение на векове, ще бъдат съживени отново, твърди изследване, проучващо явлението “призрачни езера” - езера, които не са напълно пресъхнали, но са били запълнени с почва и растителност под слой от обработваема земя.
Възстановяването на някои от тези погребани езера и местообитания скрити под почвата, може да се окаже ценен начин за предотвратяване загубата на хабитати и биоразнообразие. Бихме могли дори да върнем към живота някои изчезнали растители видове.
Екип от University College в Лондон вече разкрил три призрачни езера. Учените пресмятат, че само в Англия е възможно да има поне 600 000 подобни водоема.
Призрачните езера често представляват области от влажни зони, белязани от слаба растителност или промяна в цвета на почвата. Те обикновено се образуват когато фермери използват растения и почва, за да покрият малките езерца, в опит да разширят или реорганизират обработваемите площи.
Учените използвали карти и други исторически свидетелства, както и разкази на местни жители, за да идентифицират езерата и да получат разрешение от земевладелците за извършване на разкопки.
Трите езера разкрити до момента, са погребани преди 40, 50 и 150 години. Изследователите съживили 8 различни растителни вида от водните им гробове с последващи лабораторни анализи.
Били открити и яйца на два вида ракообразни, до момента учените не са установили в какво състояние са те.
Към живота вероятно ще бъдат върнати множество редки или вече изчезнали видове . На учените им отнело едва 6 месеца да изследват и възстановят езерата със съдържащите се в тях растителни видове.
Изследването се смята за значимо, защото представлява нов начин за възстановяване на щети, които ние самите сме нанесли на природата, а и заради устойчивостта на някои видове.
“Забележително е отново да отглеждаме растения погребани в продължение на 150 години. Подобен род водоеми често са пренебрегвани заради малкия си размер, те обаче са от изключителна важност, заради числеността на видовете, които съдържат”, казва Кристофър Касъл от Университета в Лийдс.
Източник: sciencealert.com
