Един голям по численост народ, борещ се за независимост над сто години, все още няма своя държава. Това са кюрдите. Има ли шанс това да стане скоро?

Кюрдите са народ с индоевропейски произход, с хилядолетна история. В момента са най-голямата по численост националност на света без собствена държава.

Такава им е била обещана в Севърския мирен договор от 1920 година, но  установяването на Турската република върху руините на Османската империя от Мустафа кемал през 1923 година превръща отново в нереализиран блян независимата кюрдска държава.

Без собствена държава, кюрдите твърде често страдат от насилствените действия на враждебни към тях по една или друга причина правителства и съседни народи. Такива са геноцидните действия и изселванията на Турция, през деветдесетте - насилствените депортации на Саддам Хюсеин в Ирак. Според различни сведения, по негово време са избити между 100 и 200 хиляди кюрди, като срещу тях включително  са употребявани и химически оръжия, отдавна забранени от международните конвенции.

В последно време кюрдите страдат и от терора на "Ислямска държава" (ИД).

Кюрдите са предимно мюсюлмани - малко над половината са сунити, а останалите - шиити и алевити (алауити). Има религиозни малцинства в самата общност, като християни и последователи на стари религии, каквито са Язидите (езидите).

Общият брой на кюрдите е между 30 и 40 милиона, като по данни на ЦРУ, около 15 милиона живеят в Турция. Следващи по брой на кюрдите, живеещи там, са Ирак, Сирия, Иран. Кюрди има и в някои бивши съветски републики, Афганистан а малки, но консолидирани и пазещи своята култура кюрдски  малцинства има по цял свят.

Всъщност, кюрдите вече имат своя държава - една в Ирак, с президент Барзани, която е в добри отношение с Турция.

Млада кюрдска автономия има и в Сирия, но Ердоганова Турция я обявява за терористичен разсадник и само твърдата американска подкрепа, според мнозина наблюдатели, спира Ердоган от широкомащабна намеса в сирийските кюрдски територии.

Много анализатори са на мнение, че САЩ просто използва за конюнктурните си интереси кюрдите като "пушечно месо", тъй като те са доказали се бойци срещу ислямистите и след това за пореден път няма да изпълнят обещанието за независим Кюрдистан.

От една страна, вече значителна част от кюрдските етнически територии извън Турция са опитали вкуса на свободата и на практика, международно (все още) непризната или не, кюрдската държава е факт. Практически такива териториални формирования са три - кюрдите на Барзани в Ирак, Рохава или кюрдската територия в Североизточна Сирия плюс по-малкият северозападен кантон Африн.

Там, принудени от обстоятелствата, кюрдите признават частично режима в Дамаск и нерядко в новините се появяват снимки на лека руска и сирийска бронетехника, с недвусмислени намеци към Ердоган, с когото, въпреки новия "достлук", руснаците вероятно винаги имат едно наум.

Руските дипломати се разграничават от действия на подкрепа в една или друга посока към кюрдите, чиито основен ментор е САЩ, особено след поемането на властта от Тръмп, който под влияние на зет си или някои други кръгове (Израел винаги, открито или не, подкрепя кюрдската кауза, вкл. с оръжие и обучение на бойци) усърдно демонстрира подкрепа за кюрдската кауза.

Докъде ще стигне в действията си Вашингтон, предстои да узнаем в близко бъдеще, но на световния хегемон му предстои много труден избор: между съюзник номер едно в НАТО и романтичните кюрдски борци за свобода.

Турция може да е основен, но не е единствен проблем, пречка пред независима, а още повече обединена кюрдска държава. Такава едва ли биха подкрепили в дългосрочен план както Иран, така и Ирак и Сирия. Последните две са принудени от обстоятелствата да се съгласят на някаква автономия, но докъде ще се простира тя на кои части от територията на съответните държави предстои да узнаем в близките месеци и години. 

Все пак, има известна аналогия с националните освободителни борби на нашия народ от края на по-миналия век и кюрдските такива. Ние също имаме две държави с различен статут, а половината население е продължавало да живее под гнет на чужди сили. 

Как е завършила българската сага знаем, сега предстои да видим и кюрдите как ще разиграят картите, които съдбата или хода на историята им връчи в ръцете.

Играещите срещу каузата им са много и  са силни, но както споменахме, веднъж вече усетили вкуса на свободата и бидейки вече   обучени и калени воини, едва ли ще изпуснат шанса, ако  не за постигане на максимални цели, то поне достатъчно голяма част от тях.

Трябва да отдадем дължимото и на бойките и еманципирани кюрдски жени, които в големи количества се бият в армията редом до мъжете - уникален за региона факт, ако изключим армията на еврейската държава.

На тяхна страна, освен волята и придобитият опит и решителността, има още няколко коза: Биейки се смело и успешно срещу главорезите на ИД, в момента те контролират доста повече от етническите си територии в Сирия и Ирак и това е една много добра основа за бъдещи преговори или, ако предпочитате, пазарлъци.