Някои от образованите ромски представители имат надеждата и идеята, че в началото на ХХІ в. се случва ромското възраждане, подобно на българското през ХІХ век.

Това каза пред Дир.бг Антонина Желязкова, културен антрополог, директор на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия (IMIR). Но изследователката не крие скептицизма си към тези надежди.

Тя даде пример за момент (от началото на миналия век), в който би могло да се говори за тенденции към "ромско възраждане".

След Освобождението, под влияние на социалните и икономическите промени в България нарастват тенденциите за усядане на ромите. Те по-широко се включват в земеделието, същевременно се променят, или отмират някои занаяти, основни за тях в миналото.

Увеличава се обаче делът на ромите, които навлизат и работят в промишлените предприятия.

"В Сливен например - посочва Желязкова - в началото на ХХ в. се създава една традиционна прослойка от текстилни работници роми (те дори с гордост казват, че предците им са били "работническа аристокрация"), чиито потомци и до днес се открояват с висока трудова активност и стремеж към образование."

Много роми работят в началото на века в тухларните, в тютюневата промишленост, в строителството и изграждането на пътища и железопътни линии. Увеличава се относителният дял на грамотните роми, особено сред младите мъже от групите, които живеят сред българите християни.

"Работещите роми се включват и в създаването на първите профсъюзи (например на текстилните работници). По тази причина сред ромите със сливенски произход не е рядкост да се открият високообразовани представители вече трето-четвърто поколение."

Но онези процеси са минало, което едва ли се повтаря точно в първите две десетилетия на ХХI век, казва изследователката и пояснява:

"Липсва фундаментът на едно възраждане, който е свързан най-напред с много труд и икономическо натрупване, разбира се и с инвестиране и упорство в образованието."