Преди дни Лиляна Георгиева и треньорката ѝ Радмила Станкович се завърнаха от Европейското първенство за девойки до 20 години в Гросето, Италия, донасяйки единственият медал за българския отбор – сребро на 1500 м. Това направи Лили една от най-често интервюираните състезателки. Тя и треньорката ѝ се съгласиха на разговор за читателите на parvomai.net

Лили, това ли е най-големия ти успех?

Л.Г.: Аз имам два големи успеха – единият е от Тбилиси, когато на 15 години станах втора на Европейския младежки фестивал и сребърният ми медал от Италия. Мога да кажа, че последният ми успех е най-големият и е постигнат заедно с поставянето на два национални рекорда.

Р.Ст.: В Италия на Лили ѝ се наложи да се пребори с отборната тактика на три много добри спортистки. В Англия бягането е на изключително високо ниво и тези момичета бяха много добре подготвени, но Лили е борец и се доказа.

А кой е най-големият ти житейски успех?

Л.Г.: Най големият успех е че попаднах в Дом „Мария Луиза“ при Дарина Кукева, която ми даде старта в живота и успехите, които имам сега, се дължат на нея. Много я обичам и ценя всичко което прави и е направила за мен.

Когато ти се появи в новинарското пространство ти бяха поставени различни етикети, как искаш да те запомнят и как да те описват медиите?

Л.Г.: Искам да ме запомнят по най-красивия начин. Да ме споменават с постиженията ми. Да казват „Лили, която има 15 рекорда“, а не с някое слабо бягане, защото на всеки спортист може да му се случи да има такова.

„Ядосвали“ ли са ви медиите?

Р.Ст.: Не точно ядосвали, но имаше случай, в който добронамерена кампания се обърна срещу Лили. Аз винаги съм подчертавала, че в дом „Мария Луиза“ децата се отглеждат с голямо внимание и са добре обгрижвани. Там живеят много и прекрасни деца. Но медиите идват при Лили заради нейните спортни успехи и е редно социалният въпрос да бъде оставен настрана.

Parvomаi.net и аз самата бяхме упрекнати за това, че сега си „присвояваме“ Лили, а в началото не е имало кой да ѝ помогне.

Р.Ст.: Лили не забравя корените си и хората, които са ѝ помагали. Тя винаги е имала подкрепата на един голям човек – проф. Апостол Славчев, който също като нея е от село Градина и който винаги е подчертавал, че е оттам и оттам е тръгнал. Тя знае много добре, че е имала късмета да попадне в полезрението на Атанас Барев, а той я доведе при мен. Лили получи подкрепата и на общинските съветници от Първомай.

През последните дни не спирате с тренировките, но имахте и много срещи. Какво ти подари министър Кралев?

Л.Г.:При министъра бяхме двете заедно с Александра Начева-вицешампион от Найроби. Получихме възпоменателни плакети, 1000 лв. премия от частна фондация, а Любо Ганев ни подари красиви спортни екипи.

Р.Ст.: Много мила беше и срещата ни с Атанас Търев – един спортист с феноменални резултати. Там бяха и треньорът на Стефка Костадинова- Николай Петров, и председателят на клуб „Тракия“ - Лиляна Томова. 4 часа минаха неусетно. Търев ни обърна внимание на някои тънкости в нашата работа, предупреди ни да внимаваме с допинга.

Какво запомни от разговора си с Атанас Търев, Лили?

Л.Г.: Неговия съвет да слушам треньорката си.

А ти винаги ли я слушаш или понякога проявяваш каприз?

Л.Г.: Случвало се е да имаме и противоречия.

Р.Ст.: Това са нормални неща. Но аз не съм просто един обикновен родител, който иска от детето си да закуси, да отиде на училище, да внимава в час, да се върне, да е послушно... Моите изисквания са много по-големи, но те са адекватни на възможностите на Лили, а нейните възможности са много, много големи. За мен е важно с кого дружи, какво прави през свободното си време, дали спи достатъчно, как се храни. И пак подчертавам – изисквам според възможностите ѝ.

Лили, очевидно е, че ти предстои спортна кариера, мислила ли си по-нататък как ще протече животът ти?

Л.Г.: Пак ще е свързан със спорта. Защото това мога и това обичам да правя.

Теодора Кирякова