През пролетта обикновено температурите се повишават и така се създава благоприятна атмосфера за развитието на повече бактериални и вирусни видове. Това, което определя по-честата заболяемост на хората в този период, е фактът, че през зимния период организма усеща недостиг на голямо количество от витамини, които се приемат обикновено с плодовете и зеленчуците, нещо, което липсва през зимния период.

Това каза директорът на Национален център по заразни и паразитни болести /НЦЗПБ/, София проф. Богдан Петрунов, предаде агенция Фокус.

Следващото, което е много важно в този смисъл, това е обездвижването на организма. "През зимния период човек по-малко се движи, по-малко физически упражнения прави и това също води до намаляване на защитните сили на организма, което е отдавна доказан фактор. Застоялият начин на живот, прекарването на повече време особено в затворени помещения, където концентрацията на бактерии, вируси, на плесенни спори, на прах е значително по-висок, отколкото през времето, когато прекарваме извън дома си, също е един високорисков фактор", обясни проф. Петрунов.

Той обясни, че един от факторите, който определя по-голямата заболеваемост, това е намаленото слънцегреене. "По-малкото ултравиолетови лъчи, които са много важни за стимулирането на образуването на витамини Д, С и А, през зимния период води до намаляване на тяхното образуване. Това предполага и по-често боледуване през зимния период. Фактът, че хората стоят в затворени помещения създава и по-голям риск от контакт между тях и оттам и по-лесно разпространение на такива типично появяващи се през пролетта вирусни инфекции", разказа още директорът на НЦЗПБ.