От някогашен двигател на икономическия ръст източноевропейските страни се превърнаха в буревестник за Европа, пише "Нюзуик" за отраженията на кризата. Публикацията излиза под заглавие "Европейският Дунавски блус".

Паралелът звучи малко зловещо. През 1931 година фалитът на базираната във Виена банка Кредитанщалт предизвика серия от банкови сътресения по целия свят и постави началото на т.нар. Голяма депресия.

Днес отново се случва - австрийската банкова система, включително банката-наследник на печално известната Кредитанщалт, са в центъра на следващия епизод от световната икономическа криза, пише "Нюзуик", и по-нататък се опитва да открие и назове отраженията на тази криза върху източноевропейските икономики.

В годините на икономическия бум парите просто изтичаха към тези нови пазари. Сега, когато удари глобалната рецесия, за първи път може би от десетилетия опасенията са, че могат да фалират цели държави, а не просто отделни банки.

Сред източноевропейските страни-членки на ЕС с най-сериозни финансови проблеми списанието нарежда Латвия, Румъния и Унгария, както и Украйна извън ЕС.

Нещо повече - заразата заплашва да се разпространи много бързо и в западна посока към самото сърце на Европа.

Застрашени сред по-старите страни-членки на ЕС са Австрия, Гърция, Италия и Ирландия най-вече заради сериозно влошените им публични финанси. Отделно проблемите в техните банкови системи възпират чуждите инвеститори. Сега те масово се спасяват, бягайки от еврото, което от юли досега е загубило 22 на сто от стойността си спрямо щатския долар. По-лошо от икономическия спад е това, че кризата успя да се превърне в екзистенциален тест за ЕС.

Кризата засили откритите разлики в темповете на нарастване на икономиките на отделните страни и показа, колко зле въоръжени са европейските институции да се справят със сегашната кризисна ситуация. Въпреки красивите думи за общи решения всяка страна-членка предпочете да мисли за собственото си спасение. Много западни правителства наредиха на банките си да изтеглят огромни парични фондове от клоновете си в източноевропейските страни.

Налице е опасност от ново разделение на Стария континент. Франция направо започна да затваря свои производства в Източна Европа с цел да спаси много работни места у дома.

Миналата седмица директорът на Световната банка Робърт Зелик предупреди, че ако Европа не спре този опасен курс на поведение, това може да предизвика нова трагедия в Европа, под което има предвид опасността от ново разделение на континента на политически и икономически блокове, при това цели 20 години след падането на Берлинската стена.

Припомня се и това, че в края на миналата седмица Световната банка и няколко големи европейски инвестиционни банки решиха да отпуснат на източноевропейските страни заеми на стойност 25 млрд. долара, които обаче са крайно недостатъчни. Ако надвият протекционистките мераци на френския президент Никола Саркози, това ще означава почти сигурна смърт на източноевропейския модел за икономически растеж, пише още "Нюзуик".

Друга прогноза на изданието е, че свиването на износа и спирането на притока на външни капитали може да предизвика нова миграционна вълна в Европа от страни като Румъния, България и Украйна.ж