Впечатлен от историята, разказана от Жанета Стоянова, изиграна от Теодора Кирякова и поставена на сцената на дебърското читалище, Димитър Кабаков -режисьор, продуцент и драматург, поиска текста на „НеОТразИМА на 50“. Каза, че за него ще е удоволствие да я постави на професионална сцена:

„Читалище „Пробуда“, квартал Дебър, Първомай. Вторник вечер, от околните улици се стичат хора към салона на читалището. Приятели, близки, любители на Театъра. Тази вечер, Теодора Кирякова играе своя моноспектакъл за първи път пред публика. Труден текст, хубав текст, текст, който крие много подводни камъни и за професионалния актьор. А Теди не е стъпвала на сцената близо трийсет години. Да имаш смелостта да застанеш сам срещу публиката, без рамото на поне един колега, който да те спаси в кризисен момент, наистина се иска много кураж. Явно русокосата Актриса го има, и то не без основание. Тънкият хумор на текста избива на много места, публиката искрено се забавлява на неволите на героинята. Зрителките сигурно са ѝ  съчувствали в много моменти. На пръв поглед – непретенциозният текст сякаш дълбае в битовите и дребни житейски проблеми на средностатистическата българка. Въпреки че публиката се разпознава в много от ситуациите, авторката успява да ни изведе до едни не особено весели заключения за нашия живот в последните десетилетия, да ни накара да погледнем в себе си, да си дадем сметка кои са истинските неща в битието ни, и как доста често дребнотемието ни завладява и се превръща в основен проблем на общуването с най-близките ни хора. За радост на професионалното око, липсваше сиромахомилщината. В спектакъла не прозираше така любимата тема на съвременните драматурзи как всичко е единствено скапано, черно, безнадеждно и безвъзвратно загубено. Вместо това виждахме срещу себе си една интересна жена, която с напредването на годините намира сили в себе си да продължава живота си по начин, който да я кара да се чувства добре, да намери вътрешния си мир, да осъзнае, че децата не са единствената радост на този свят и че има моменти, когато човек трябва да обърне малко повече внимание на себе си – въпреки „ужасът“ на приближаващите петдесет, въпреки вечно мърморещата свекърва, въпреки килограмите, които упорито не искат да се стопят, въпреки, въпреки, въпреки…

Едно представление, което не трябва да има кратък живот, което трябва да достигне до колкото се може хора, не само в Първомай!

На добър час!

Димитър Кабаков“