Днес една от най-обещаващите и перспективни атлетки в българската атлетика – София Божанова – навършва половин век. Това е повод да си припомним за забележителния ѝ път в атлетиката, за възходите и огорченията ѝ.
Родена на 4 октомври 1967 г. в Първомай, София е забелязана от треньора Руси Владимиров и още на 13-години печели средношколския петобой „Дружба“ с 430 точки (60 м 8.0; ск. вис. 1.61; топка 62.80 и 500 м 1: 28.2). На националния шампионат по петобой за „пионерки“ Божанова е втора със 7782 т. (60 м 7.9; 5.14 на скок дълж. ; 9.5на 60 м пр. ; 1.66 на ск. вис. и 1: 45.0на 600 м), при това срещу конкурентки с година по-големи от нея.
Срещата с треньора Благовест Георгиев и преминаването в спортното училище в Пловдив са крайъгълният камък в спортното развитие на София Божанова. Младият специалист гори от нетърпение да разгърне прекрасните възможности на слабоватото девойче. Още през зимата на 1981 г. в зала „Фестивална“ София записва сбор от 6905 т. в четирибоя (7.80 на 60 м; 5.56 на ск. дълж. ; 1.71 на ск. вис. и … 10.36 м на гюле). През лятото идват още по-удивителните 8873 т. на петобоя за 14-годишните (7.6на 60 м; 5.95 на ск. дълж. ; 1.62 на ск. вис. ; 8.7на 60 м с преп. и 10.70 на гюлле).
През зимата на 1982 г. Божанова за първи път прелетява над шестте метра на скок дължина – 6.12 м, а в добавка регистрира изключителните 7.3на 60 м. През юни в Пловдив София пробягва 100-е метра за… 11.8м и покрива нормата за „майстор на спорта“ в скока на дължина – 6.26 м. Първата ѝ голяма победа е в Тротсберг (ФРГ) с 6.03 м, а на Балканиадата за девойки в Драма е трета на скок дължина с 6.10 м и шеста на 100 м с 12.22.
„Апетитът идва с яденето“ казват специалистите и Божанова продължава прогреса си и през 1983 г. На два пъти атлетката се приземява на по 6.40 м в скока на дължина (втория път на Балканиадата в Букурещ, когато се класира втора след варненката Теменужка Вълканова 6.48). В румънската столица Божанова „запълва дупката“ и в скока на височина, класирайки се четвърта с 1.74 м. На турнира „Дружба“ в Ленинград София с 6.31 м отстъпва само с 1 см на рускинята Шевченко. Божанова е включена в селекцията и за европейското в Швехат, където е шеста в скока на дължина (6.22).
Турнирът на социалистическите страни „Дружба“ за 1984 г. е поверен на Пловдив. София Божанова (ненавършила още 17 години) извоюва жадуваната победа с 6.45 м, побеждавайки бъдещата голяма звезда Ирина Привалова (СССР) (6.34).
1985-а е твърде важна и определяща в спортния път на Божанова. Още на състезанията в зала София записва внушителните (за девойка) 6.57 м и успява да се класира осма на европейското първенство в зала в Атина (6.35 м). През лятото на Балканиадата за девойки в Ханя (Гърция) Божанова е фаворитка, но почва състезанието малко рисковано. Първите ѝ два скока са фаулове (все около 6.60 м според очевидци). В третия София все пак записва 6.09, а в петия подобрява българския рекорд за девойки на открито с 6.57 м.
Европейското първенство за девойки в Котбус (ГДР) е големият триумф за Божанова. В първия си скок тя се извисява много далече (над 6.80 м), но съдията съзира фаул на дъсчицата с пластилина. Във втория София е вече перфектна – 6.68 и златен медал (с осмо постижение в историята за двойки). Нека припомним, че компания в сектора ѝ прави Светла Терзийска – четвърта с 6.54 и само на 1 см от бронза и на два – от среброто).
1986 г. не е особено успешна за Божанова, въпреки личния резултат от 6.71 м. През следващата 1987-ма София прибавя до 6.80 м и се класира трета в скока на дължина на Купата на Европа в Прага с 6.75 м. За жалост на световното в Рим Божанова се представя неудачно. В олимпийската 1988-ма нещата не потръгват заради неприятна контузия. Нейните 6.70 м не са близо до норматива за Сеул (6.85 м), а и дори „горещите“ съпернички Людмила Нинова и Силвия Монева (и двете с покрит норматив от същите 6.85 м) си остават в къщи.
Тройният скок за жени придобива все повече популярност на състезанията по света. Георгиев и Божанова решават също да го опитат и на 2 юни 1990 г. на стадион „Народна армия“ с 14.08 м София се нарежда сред елита в тази нова дисциплина. На световното в зала в Севиля (март 1991 г. ) тройният скок за жени е включен като експериментална дисциплина и Божанова печели бронзов медал с 13.62 м. На европейското в зала в Генуа (1992 г. ) бронзът се превръща в сребро – второ място с 13.98 м.
Хроничната травма в ахилеса през 1993 г. оставя Божанова за известно време встрани от „голямата сцена“. А през есента е решено – София напуска треньора си Благовест Георгиев и се „премества“ при Илиян Пищиков. Още през зимата на 1994-а съвместната им работа е възнаградена с два рекорда 14.06 и 14.20 м. А на европейското в зала в Париж (Берси) Божанова завоюва бронз с 14.52 м (пак рекорд).
Лятото на 1994-а продължава оптимистичният напредък – 14.71 м на Купата на Европа в Истанбул през юни. На турнира „Самарско знаме“ в Стара Загора Божанова още в първия си опит се приземява на 14.98 м (второ в историята) а в следващите си два скока с минимални фаулове скача над 15-те метра. За европейското в Хелзинки всички я опеделят като претендент номер едно за златото. Финалът на троен скок обаче не преминава добре за българката. С 14.58 м тя остава четвърта, а след ден се оказва, че допинг пробата ѝ е дала положителен резултат.
След време четиригодишното наказание на Божанова е намалено на две години. Божанова решава да опита за последно и отново се среща с Илиян Пищиков. На тренировки София преминава неколкократно 14-те метра. Първият ѝ старт след дългото отсъствие е на „Самарско знаме“ в Стара Загора. Резултатът от 13.18 м разочарова атлетката и тя твърдо решава“ „Край със спорта!”
София Божанова се откъсна от атлетиката и се насочи към дейност като специалист в социалната политика. Макар да следи редовно състезанията от телевизионния екран, тя почти не може да бъде забелязана на стадиона по време на атлетика у нас… Бившата атлетка избира друг път в живота – далеч от славата, фойерверките и суетата. И оставя у нас, всички любители и специалисти в атлетиката, мъничко неудовлетворение от съвсем не напълно реализирания си талант и потенциал.
Александър Вангелов
