Цитати от български стихотворения и песни и илюстрации към тях грейнаха на оградите по улица „Юрий Гагарин“ в село Искра. Пенсионираната начална учителка Неделя Босева от години изпитва желание и споделя по този начин своята вътрешна потребност да се потопи във всичко „българско и родно“. Началото поставила върху оградата на собствени си дом преди 5 години. С бронз, който и до днес не е изтрит, е изписала вечните стихове на Ботев „Настане вечер, месец изгрее… “. Казват, че го има написано в Сорбоната със златни букви, защо и аз да не го напиша, разказва Леля Деля. По късна на вратата ѝ се появява дебеляновият стих „Да се завърнеш в бащината къща… “

Оградите са верни приятели, разказва Недялка Босева – те не казват, само показват това, което е върху тях.

Продължила със заниманията си и по съседните къщи със съгласието на техните стопани. Едни от тях специално си оправили оградата, варосали я и пожелали приятелката им да напише нещо. Тя започнала вечерта, след като се захладило, а на сутринта хората били изненадани от нарисуваната църква. Съседката споделила, че не може да стигне до истинския храм и затова ще остави цвете до нарисувания на оградата.

А до безсмъртните стихове на Вазов „Син съм на земя прекрасна… “ зографката изобразила внука си – „Само калпак му сложих и елече“.

Срещу прекрасната нощна картина, описана от Ботев, поставила Яворовите стихове за утринта

„ Настане утро, гори небето,

цветя миришат, ехти полето… “

Сега Неделя Босева търси подходящо място за своя кумир – Васил Левски. Има тетрадка, с която споделя първите си опити да направи едно или друго. Там е портретът и на най-великият българин.

Улица Юрий Гагарин все повече се превръща в забележителност на село Искра.

Теодора Кирякова