За мнозина от нас, връщането на часовниците с един час назад е придружено от отчетливо чувство на меланхолия с окончателното пристигане на есента. То може да се изразява в липсата на енергия и задоволство от извършване на обичайните дейности или в нуждата от повече сън. В някои северни страни като Канада, Дания и Швеция тези симптоми са толкова тежки, че пречат на хората да работят и функционират нормално. Те страдат от една особена форма на депресия, причинена от смяната на сезоните, наречена сезонно афективно разстройство.
В допълнение към епизодите на депресия, разстройството се характеризира и с различни симптоми, включително хронично успиване и желанието за богати на въглехидрати храни, което би могло да доведе до напълняване. Тъй като тези симптоми са противоположни на обикновеното депресивно разстройство, при което хората изпитват нарушения в съня и загуба на апетит, сезонното афективно разстройство често се бърка с по-лека форма на депресията. В действителност се касае за различна версия на едно и също заболяване. Хората със сезонно афективно разстройство са също толкова болни, колкото и хората с обикновено депресивно разстройство. Те имат и несезонни депресивни епизоди, но сезонните причини са най-често срещани. Важно е да се помни, че това състояние представлява цял спектър и че съществуват далеч повече хора страдащи от така нареченото субсиндромно сезонно афективно разстройство.
Около 10-15% от населението страда от субсиндромно сезонно афективно разстройство. Тези хора имат проблеми през есента и зимата, при тях се прояват много от същите симптоми, но те нямат клинична депресия. В северното полукълбо един на всеки трима изпитва зимна меланхолия.
Една теория свързва това състояние с еволюцията. Близо 80% от хорат страдащи от сезонно афективно разстройство са жени, най-вече такива в репродуктивна възраст. При по-възрастните, процентът е по-нисък. Някои изследователи смятат, че този модел е свързан с поведенческите цикли на древните ни предци. Тъй като състоянието засяга голяма част от населението в по-лека или средна форма, много експерти смятат, че сезонното афективно разстройство е останка от миналото, свързана със съхранението на енергия. Преди 10 000 години, по време на ледниковия период, биологичната склонност за забавяне на темпото през зимата е била полезна, особено при жените в репродуктивна възраст, защото бременността изисква голямо количество енергия. От днешното общество обаче се очаква да е активно през цялото време. Защо разстройството се проявява в особено тежка форма при малка част от хората е все още неясно.
Смята се, че са намесени няколко биологични системи, включително някои основни невротрансмитерни системи в мозъка, свързани с мотивацията, енергията и организацията на 24-часовите циркадни ритми. Допаминът и норепинефринът имат ключова роля що се отнася до събуждането сутрин и работата на мозъка. Мелатонинът, контролиращ цикъла събуждане-заспиване е нарушен при хора с тежка форма на сезонно афективно разстройство. Това означава, че при тях хормонът се секретира в неподходящото време.
Друга система от особен интерес е серотонина – невротрансмитер, регулиращ тревожността, щастието и настроението. Нарастват доказателствата, че производството на серотонин се влияе пряко от светлината. Естествената слънчева светлина е с различни дължини на вълните и е особено богата на светлина в синия край на спектъра. Когато в клетките на ретината попадне синя светлина, те излъчват сигнал до малък център в мозъка, наречен супрахиазматично ядро, което интегрира различни сетивни канали, контролира циркадните ритми и е свързано с ядрото на Рафе в мозъчния ствол. От него произлизат всички серотонинови неврони в мозъка. През зимата, когато има по-малко светлина, тази мрежа не е достатъчно активна. При особено податливи хора, нивата на серотонина намаляват дотолкова, че се увеличава рискът от поява на епизоди на депресия.
Серотонинът обяснява защо жените са по-склонни към сезонно афективно разстройство от мъжете. Съществува тясна връзка между естрадиола – основния женски хормон и серотонина. Промяната в стойностите на естрадиола през пубертета или климактериума може да окаже въздействие върху производството на серотонин.
Някои нации са особено устойчиви на сезонното афективно разстройство, най-вече Исландия. Исландците са генетично защитени от симптомите на заболяването. Смята се, че това се дължи на серотонина. Съществуват различни варианти на ген, контролиращ поведението на серотонина. Един определен вариант е открит при хората неподатливи на сезонното афективно разстройство. Той всъщност кара тялото да увеличи производството на серотонин.
За хората страдащи от сезонно афективно разстройство са налични няколко възможности за лечение. Най-популярна е терапията с ярка светлина, която стимулира невротрансмитерите в мозъка по изкуствен начин. Много е важно да се използва ултравиолетова, филтрирана светлина, иначе би могло да опасно. Тя позволява на засегнатите да започнат рано деня си, без да се успиват. Вероятно ще облекчи симптомите у 80% от пациентите, най-вече силното желание за въглехидратни храни и успиването. При по-тежките случаи, терапията би могла да се комбинира с антидепресанти.
Повечето лекари обаче препоръчват да се въздържате от подобни медикаменти. На пазара се предлагат множество технологии за лечение на депресия, макар за невсички от тях да същестуват научни доказателства за ефективност. Предлагат се и естествени алтернативи като аминокиселината триптофан, която в тялото ни се превръща в серотонин.
