На 30.10.2017г. влиза в сила новия Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, с който бяха извършени промени, които ще предотвратят някой злоупотреби с правата на гражданите и на бизнеса. След влизането им в сила, започналите производства ще продължат по новия ред, с изключение на принудителната публична продан на недвижими имоти, които ще се довършат по стария ред.
С приемане на новия ГПК през 2007г., беше въведено заповедното производство, което имаше за цел бързо и със сравнително по-малко разходи да си извадиш Заповед за изпълнение срещу длъжник и да си събереш вземането. Поради нарушения или измамливи схеми обаче, мнозина бяха осъдени без въобще да узнаят за това, че някой има претенции към тях.
Тази несправедливост се дължеше на възможността лицето да бъде призовано, чрез залепване на уведомление(съобщение) на постоянния си или настоящ адрес, което му вменяваше задължението, да получи книжата по делото си, в двуседмичен срок след поставянето на уведомлението. Поради непълнота в закона и липса на по-конкретни изисквания, за обстоятелствата, при които можеше да бъде направено такова "залепяне", често тези уведомления бяха залепяни на адреси, които лицата са напуснали вече или пък с фиктивни залепвания - без лицето въобще да е търсено.
В случай, че не получи възражение от призованото лице в двуседмичен срок, законът задължаваше съда, да издаде на заявителя Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу нищо неподозиращия "длъжник". От такива заповеди се ползваха мобилни оператори, Топлофикация и др. монополисти, както и фирмите за бързи кредити, за събиране на вземания и др..
Редица лица, узнаваха за задълженията си, едва с получаването на призовка за доброволно изпълнение от съдебен изпълнител, след като срещу тях вече е било образувано изпълнително дело. По този начин бяха лишени от възможността да се защитят, независимо от това, дали задълженията им са реални или не и дали не са погасени по давност. А след образуването на изпънителното дело пък, вземането, за което длъжниците не са узнали своевременно, нарастваше в пъти с разноските по изпълнителното дело. Например - получаваш призовка от съдебен изпълнител, че по силата на издадена срещу теб Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, дължиш 35лв. на мобилен оператор, но и че дължиш още примерно 500лева, разноски за събирането му(в т.ч. адвокатски хонорар, възнаграждение за съдебния изпълнител, държавни такси и др.). Така много граждани "изгоряха" с фалшиви записи на заповед, с погасени поради давност или плащане вземания, с вземания към доставчици, при които кредиторът е „надписал сметката“ и т.н.
Със сега приетите промени, ако едно лице отсъства от адреса, а след призоваването му "чрез залепяне" не се яви да си получи книжата от съда, респективно не узнае за воденото дело, срещу него няма да се издава директно Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а кредиторът ще бъде задължен, да образува съдебен процес и да води дело пред съда, като си докаже претендираното вземане.
Подобна защита на длъжника се предвижда и по изпълнителните дела, с което се прави опит, да се стопират измамите с неуведомяването за воденото дело. Призовкарите вече са задължени да посещават адреса на търсеното лице минимум три пъти в рамките на един месец, от които поне едно от посещенията трябва да бъде направено в почивен ден. В допълнение, съдът служебно ще трябва да издири коя е местоработата на лицето, за да му изпрати и там призовка.
Ново изискване в ГПК, което ще улесни изпълнението е и задължението за кредиторите да посочат банковата си сметка или друг начин на плащане, когато образуват дело по общия ред или чрез едностранните заповедни дела за парични вземания, по която сметка, длъжникът, ако не оспори дълга или ако загуби делото си, ще може да плати доброволно. По този начин ще бъде предотвратено завеждането на изпълнителни дела от некоректни кредитори, които отказват плащане, откъдето ще се спестят и ненужни такси на съдебните изпълнители и адвокатски хонорари.
Въвежда се и възможността длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в двуседмичен срок от получаването й, да възрази писмено с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си, като приложи и доказателства за това. В този случай и ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той ще бъде освободен от задължението да заплати разноските за производството и същите ще останат в тежест на кредитора.
Автор: адвокат Елена Топузанова