24 март е Международен ден за борба с туберкулозата. Той се отбелязва по решение на Световната здравна организация в деня, в който германският микробиолог Роберт Кох обявява откритието си за причинителя на заболяването,
През 1993 г. Световната здравна организация обяви туберкулозата за национално бедствие, а 24 март – за Международен ден за борба с туберкулозата.
Туберкулозата е заболяване
старо колкото човечеството. За това свидетелстват документи от преди новата ера, а при разкопки от каменната ера са описани туберкулозни изме-нения в скелет. Описана от Хипократ през V в. пр. н.е., болестта, протичаща с отпадналост и отслабване на тегло, първоначално е възприемана като проява на наследствено предразположение. Тя не се повлиявала от тради-ционното лечение и била наричана "охтика". През вековете туберкулозата е била обект на изучаване от много учени, като постепенно се стига до извода, че заболяването няма наследствен характер и през ХVІ в. за първи път учените говорят за заразяване. През 1882 г. Роберт Кох открива туберкулозният микобактерий, наречен още бацил на Кох. Това откритие безспорно доказва инфекциозния характер на заболяването. Туберкулозата е инфекциозно заболяване с хронично протичане и в голямия брой от случаите засяга белия дроб, но се проявява и в други форми костно - ставна, пикочо - полова, лимфна, чревна, кожна, очна и др.
В днешни дни е налице световна тенденция нарастване на разпространението на туберкулозата, като зачестяват случаите на заболяване не само в бедните, но и в икономически развитите страни на Европа и в САЩ. Над 15 милиона души по света са заболели от активна туберкулоза. България също е засегната от тази неблагоприятна тенденция, като от 1990 г заболеваемостта за страната нарастна средно 2 пъти.
Туберкулозният микобактерий
има 4 патогенни типа – човешки, говежди, птичи и миши, от които опасни за човека са първите три и най - вече човешкият тип. Туберкулозните бактерии се отличават със значителна устойчивост в околната среда. Те могат да се задържат жизнеспособни при стайна температура от 2 до 10 месеца, а в тъмни и непроветрени помещения до 3 години. В заразеното мляко се запазват до 12 дни, като дори пастьоризацията не ги унищожава. Това се постига едва след поне 5 минутно варене. Причинителят на туберкулозата е устойчив и на химичните дезинфекционни средства. Най - добър ефект спрямо него имат хлорните препарати.
Туберкулозните бактерии са силно чувствителни към слънчевата светлина, която ги унищожава при пряко въздействие за 5 -10 минути. Неблагоприятен момент в развитието на туберкулозната пандемия е увеличаващата се устойчивост на туберкулозните микrобактерии към прилаганите лекарствени препарати, което в някои случаи затруднява лечението на болните.
Основният източник на зараза
е болният от туберкулоза човек . Инфекцията прониква в организма най- често при вдишване на замърсен с микобактерии въздух. Те се отделят в околната среда от болен човек при кихане, кашлица и разговор. От пръските може да се осъществи непосредствено заразяване на намиращи се в близост хора по въздушно - капков път, но пренасянето на инфекцията е възможно и чрез праха по стаите и по улицата, където бактериите остават жизнеспособни дълго време. Източник на зараза могат да бъдат и болни животни – крави, птици, свине и др.Чрез консумация на заразени продукти – мляко, яйца, месо от болни животни е възможно заразяване по хранителен път, но този начин на заразяване има второстепенно значение.
Вдишването на микобактерии инфектира организма, но това все още не означава болест. Всеки човек в живота си се "среща" с инфекцията, но заболяват около 10 % от инфектираните лица. Проявите на заболяване зависят основно от индивидуалните съпротивителни сили на организма. Определящи за възникване на заболяването са всички фактори, намаляващи съпротивителните сили на организма – непълноценно хранене, стрес, неблагоприятни условия на труд и бит, съпътстващи заболявания, злоупотреба с алкохол, наркомании. През последните години особено значение придобива увеличената заболеваемост от СПИН, тъй като имунната недостатъчност при тези болни води до повишен риск от заболяване от туберкулоза.
Заболяването започва
постепенно и бавно и много често заболелият няма точна преценка за състоянието си. Отпадналостта се счита за преумора, кашлицата се възприема за "тютюнджийска" при пушачите или за обикновена простуда при непушачите и т.н.
Основни симптоми на заболяването са:
Кашлица – продължителна , слаба в началото , постепенно се засилва и става влажна
Храчки - отделят се главно сутрин, понякога с примеси от кръв.
Температура – слабо повишена, в продължение на месеци
Изпотяване – обилно, нощем
Безапетитие и отслабване на тегло
Отпадналост и безсилие, което продължава с месеци и постепенно се задълбочава
Лабилна психика, раздразнителност
При наличие на подобни симптоми е необходимо навреме да се потърси медицинска помощ, тъй като от навременното започване на лечението зависи в голяма степен и успехът от него. Това ще предотврати евентуалните усложнения и последици от заболяването.
Туберкулозата е напълно лечима, но затова е необходимо да се проведе адекватно, коректно и продължително лечение с пълно съдействие от страна на болния.
Профилактиката
на заболяването изисква да се положат възможните усилия от страна на пациента за отстраняване на рисковите фактори, водещи до развитие на заболяване. Важно условие е спазването на хигиенни правила в бита и обществото, което ще допринесе до ограничаване разпространението на инфекцията.
Една от основните задачи на белодробния диспансер е профилактиране на населението чрез провеждане на БЦЖ реваксинации на децата и юношите,пробата на Манту за установяване на евентуален риск от заболяване, профилактични флуорографни прегледи за ранна диагноза на възникнало заболяване и провеждане на навременно лечение.
Съвместните усилия на пациент и лекар в борбата с туберкулозата неминуемо се увенчават с успех.
През 1993 г. Световната здравна организация обяви туберкулозата за национално бедствие, а 24 март – за Международен ден за борба с туберкулозата.
Туберкулозата е заболяване
старо колкото човечеството. За това свидетелстват документи от преди новата ера, а при разкопки от каменната ера са описани туберкулозни изме-нения в скелет. Описана от Хипократ през V в. пр. н.е., болестта, протичаща с отпадналост и отслабване на тегло, първоначално е възприемана като проява на наследствено предразположение. Тя не се повлиявала от тради-ционното лечение и била наричана "охтика". През вековете туберкулозата е била обект на изучаване от много учени, като постепенно се стига до извода, че заболяването няма наследствен характер и през ХVІ в. за първи път учените говорят за заразяване. През 1882 г. Роберт Кох открива туберкулозният микобактерий, наречен още бацил на Кох. Това откритие безспорно доказва инфекциозния характер на заболяването. Туберкулозата е инфекциозно заболяване с хронично протичане и в голямия брой от случаите засяга белия дроб, но се проявява и в други форми костно - ставна, пикочо - полова, лимфна, чревна, кожна, очна и др.
В днешни дни е налице световна тенденция нарастване на разпространението на туберкулозата, като зачестяват случаите на заболяване не само в бедните, но и в икономически развитите страни на Европа и в САЩ. Над 15 милиона души по света са заболели от активна туберкулоза. България също е засегната от тази неблагоприятна тенденция, като от 1990 г заболеваемостта за страната нарастна средно 2 пъти.
Туберкулозният микобактерий
има 4 патогенни типа – човешки, говежди, птичи и миши, от които опасни за човека са първите три и най - вече човешкият тип. Туберкулозните бактерии се отличават със значителна устойчивост в околната среда. Те могат да се задържат жизнеспособни при стайна температура от 2 до 10 месеца, а в тъмни и непроветрени помещения до 3 години. В заразеното мляко се запазват до 12 дни, като дори пастьоризацията не ги унищожава. Това се постига едва след поне 5 минутно варене. Причинителят на туберкулозата е устойчив и на химичните дезинфекционни средства. Най - добър ефект спрямо него имат хлорните препарати.
Туберкулозните бактерии са силно чувствителни към слънчевата светлина, която ги унищожава при пряко въздействие за 5 -10 минути. Неблагоприятен момент в развитието на туберкулозната пандемия е увеличаващата се устойчивост на туберкулозните микrобактерии към прилаганите лекарствени препарати, което в някои случаи затруднява лечението на болните.
Основният източник на зараза
е болният от туберкулоза човек . Инфекцията прониква в организма най- често при вдишване на замърсен с микобактерии въздух. Те се отделят в околната среда от болен човек при кихане, кашлица и разговор. От пръските може да се осъществи непосредствено заразяване на намиращи се в близост хора по въздушно - капков път, но пренасянето на инфекцията е възможно и чрез праха по стаите и по улицата, където бактериите остават жизнеспособни дълго време. Източник на зараза могат да бъдат и болни животни – крави, птици, свине и др.Чрез консумация на заразени продукти – мляко, яйца, месо от болни животни е възможно заразяване по хранителен път, но този начин на заразяване има второстепенно значение.
Вдишването на микобактерии инфектира организма, но това все още не означава болест. Всеки човек в живота си се "среща" с инфекцията, но заболяват около 10 % от инфектираните лица. Проявите на заболяване зависят основно от индивидуалните съпротивителни сили на организма. Определящи за възникване на заболяването са всички фактори, намаляващи съпротивителните сили на организма – непълноценно хранене, стрес, неблагоприятни условия на труд и бит, съпътстващи заболявания, злоупотреба с алкохол, наркомании. През последните години особено значение придобива увеличената заболеваемост от СПИН, тъй като имунната недостатъчност при тези болни води до повишен риск от заболяване от туберкулоза.
Заболяването започва
постепенно и бавно и много често заболелият няма точна преценка за състоянието си. Отпадналостта се счита за преумора, кашлицата се възприема за "тютюнджийска" при пушачите или за обикновена простуда при непушачите и т.н.
Основни симптоми на заболяването са:
Кашлица – продължителна , слаба в началото , постепенно се засилва и става влажна
Храчки - отделят се главно сутрин, понякога с примеси от кръв.
Температура – слабо повишена, в продължение на месеци
Изпотяване – обилно, нощем
Безапетитие и отслабване на тегло
Отпадналост и безсилие, което продължава с месеци и постепенно се задълбочава
Лабилна психика, раздразнителност
При наличие на подобни симптоми е необходимо навреме да се потърси медицинска помощ, тъй като от навременното започване на лечението зависи в голяма степен и успехът от него. Това ще предотврати евентуалните усложнения и последици от заболяването.
Туберкулозата е напълно лечима, но затова е необходимо да се проведе адекватно, коректно и продължително лечение с пълно съдействие от страна на болния.
Профилактиката
на заболяването изисква да се положат възможните усилия от страна на пациента за отстраняване на рисковите фактори, водещи до развитие на заболяване. Важно условие е спазването на хигиенни правила в бита и обществото, което ще допринесе до ограничаване разпространението на инфекцията.
Една от основните задачи на белодробния диспансер е профилактиране на населението чрез провеждане на БЦЖ реваксинации на децата и юношите,пробата на Манту за установяване на евентуален риск от заболяване, профилактични флуорографни прегледи за ранна диагноза на възникнало заболяване и провеждане на навременно лечение.
Съвместните усилия на пациент и лекар в борбата с туберкулозата неминуемо се увенчават с успех.
