Преди 28 години, на 10 ноември 1989 г., започва прехода към демокрация и пазарна икономика у нас, след като комунистическият диктатор Тодор Живков подава оставка след 35 години начело на БКП и държавата.

Всичко започва ден по-рано - на 9 ноември, когато пада Берлинската стена. Тогава висшите партийни функционери ген. Добри Джуров, проф. Йордан Йотов и Димитър Станишев отиват в кабинета на Живков, за да го убедят сам да се оттегли от властта и това да бъде съобщено на заседанието на Политбюро на ЦК на БКП. Причината е натиск от Москва.

С идването на Михаил Горбачов на власт в СССР започва процес на перестройка и България също обявява курс към преустройство. За първи път обаче се появяват различия между Тодор Живков и съветски ръководител.

По време на разговора пред партийните си другари той казва, че ще подаде оставка. Но на пленума, който започва сутринта на 10 ноември, Живков очевидно се надява да му се размине. Произнася доклад за преустройството на икономиката "по посока на пазарния механизъм, съчетан с планово начало" и дори не изглежда притеснен. По-късно е дадена е почивка, по време на която вече мълвата, че се очаква Живков да бъде свален от власт, се разпространява.

Според свидетелства на тогавашни високопоставени партийни функционери, Политбюро е обсъдило и решило без присъствието на Живков на 9 ноември освобождането му от партийните и държавните постове.

За нов генерален секретар на БКП е предложен Петър Младенов - най-дългогодишният външен министър на страната. 

Още на 11 ноември потисканата до този момент опозиция се активизира. В редакцията на сп. "Социологическа мисъл" се събират 50-на души от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и "Екогласност". Сред тях е бъдещият първи демократично избран президент - д-р Желю Желев.

"Имаше слухове за движение на танкове към София, за опасност от съпротива на генерали и приближени на Живков. Тогава думата "демокрация" още не можеше да се произнася свободно, да не говорим за "Долу БКП!". Този лозунг се появи чак в началото на януари 1990 г.", разказва Димитър Луджев, едно от главните действащи лица в началото на прехода.

Въпреки това, решават да направят митинг в подкрепа на демокрацията и политическите и икономически реформи. На 17 ноември, на заседание на Народното събрание, предавано пряко по националната телевизията, Младенов е избран за председател на Държавния съвет.

Още на другия ден се провежда първият свободен митинг, организиран от КТ "Подкрепа" и "Екогласност", на площада пред храм-паметника "Свети Александър Невски". В тези условия Петър Младенов поема курс към пълно отричане на режима, към който е бил част дотогава.

Първите свободни и демократични избори след над 45 години комунистически режим се провеждат повече от половин година след това - на 10 и 17 юни 1990 г. Междувременно, през януари 1990 г., вътрешният министър ген. Атанас Семерджиев издава строго секретна заповед - да бъдат унищожени досиетата на Държавна сигурност. Тайната операция цели БКП да запази контрола на своя агентурен апарат и да прочисти архивите от компрометиращи материали.

В същото време новата стара власт продължава да се опитва да се разграничи от Тодор Живков, който само два месеца се радва на оставените му екстри - персонална пенсия, охрана, "Мерцедес" и вила. На 18 януари 1990 г. той е арестуван. На 4 септември 1992 г. Върховният съд му налага присъда от 7 години затвор за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на държавния апарат - за жилища, коли и др. На 9 февруари 1996 г. обаче Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд признава на Живков статут на бивш държавен глава и прекратява делото срещу него.