Традиционната система на образование е проектирана в индустриалната епоха и сега е остаряла и неефективна. В NEXT School въвеждат много необходимо подобрение в образователната система. Това е първото училище Big Picture (Голямата картина) в Индия. Високотехнологичната рамка за обучение им позволява да персонализират образователната програма на всяко дете, което прави ученето по-привлекателно и успешно. На сайта им www.nextschool.org можете да научите повече.

Във видеото:

Ние изпращаме децата си в училище, за да бъдат подготвени за реалния живот, който впрочем бързо се променя. Но нашето училище никак не се е променило от сто години. Образователната система е устроена за Индустриалната епоха, основно за да осигури работници за производството. Индустриалната епоха се характеризира с масово производство и масов контрол и това е залегнало дълбоко в образованието... до днес.

Ето и шестте проблема на образованието, такова, каквото масово го познаваме в наши дни.

1. Ценности от Индустриалната епоха

Децата се обучават серийно, на конвейр и техните животи се управляват от биенето на звънеца. цял ден учениците само следват инструкции. Седнете, извадете учебника, отворете на 40-а страница, решете задача номер три, не говорете.

В училище ще бъдете възнаградени, ако правите точно каквото ви се казва. 

Това са ценностите от Индустриалната епоха, които били наистина важни за работниците във фабриката. Техният успех е зависел от следването на инструкциите и от това да правят точно каквото им се казва.

В наше време колко далеч можеш да стигнеш просто следвайки инструкциите? Съвременният свят цени хора, които могат да бъдат креативни, да обсъждат идеите си и да сътрудничат с другите.

Но нашите деца не получават шанс да развият тези умения в система, която се основава на ценностите на Индустриалната епоха.

2. Липса на самостоятелност

В училище децата ни изпитват голяма липса на самостоятелност и контрол. Всяка минута от живота на детето е стриктно контролирана от системата. Но в живота днес, ако вършиш важна работа, трябва да менажираш времето си, да вземаш сам решения какво направиш и кога да бъде направено. Системата отправя опасно послание на децата ни - че те не носят отговорност  за живота си, само трябва да следват, където и да ги водят, вместо да поемат отговорност и да правят максималното от себе си.

Експертите казват, че самостоятелността е изключително важна за децата. Не е за чудене, че децата ни са отегчени и демотивирани от училището. Как бихте се чувствали, ако всяка минута от живота ви ви казват какво точно да правите?

3. Учене без знания (неистинско учене)

Обучението е училищата е базирано на запаметяване и механично повтаряне. Системата определя основен набор от знания, които всяко дете трябва да има. И на няколко месеца ги замерва до каква степен са били усвоени. Тези знания не са истински, защото повечето от така заучените неща изчезват на другия ден след изпита.

Ученето може да бъде много по-дълбоко и истинско.То може да бъде много повече от запомняне и повтаряне, но  единственото, което се цени са оценките изпитите и точките на тестовете. Това създава изключително нездрава култура за родителите, учениците и учителите. Учениците не спят по цели нощи, зубрейки ненужни факти, които ще забравят много скоро.

4. Няма кабинет по призвание

Системата е стандартизирана и всяко дете трябва да научи същите неща, по същото време и по същия начин, както другите. Това не уважава основния факт, че сме хора и всеки от нас е уникален и различен по свой начин. Всички ние имаме различни влечения и интерси. И ключът към удовлетворението от живота е да открием какво е призванието ни. Но помагат ли училищата днес децата да открият и развият своята страст. Не изглежда да има кабинет в училище, в който детето да може да отговори на най-важните за него въпроси - "В какво съм добър?" "Какво искам да правя в живота?"

Системата не я е грижа за това. Има толкова много талантливи хора, които са били изхвърлени от традиционната образователна система. За щастие те са успели да преодолеят това. Но не всеки може. Няма как де се измери колко талант бива неразвит, колко потенциал остава неразпознат от сегашната система.

5. Как учим

Разликата е как учим, колко време е необходимо на всеки да научи нещо и какви инструменти и ресурси вършат най-добра работа. Но в системата няма място за различия. И така, ако малко по-бавно научавате нещо, приема се за провал, когато имате нужда просто от още малко време да го постигнете.

6. Преподаването с лекции

При сегашната система на децата се преподават уроци. поне пет часа на ден. Но има малък проблем със слушането на уроци. Сал Кхан от Академия Кхан нарича лекциите "фундаменално дехуманизитан подход". "30 деца с ръка на устата, без да им се позволява да взаимодействат".

И във всяка една класна стая има ученици с различно ниво на разбиране. Каквото и да прави учителят, на тях им предначертано да бъдат или отегчени ученици (които са напред с материала), или объркани ученици (които са назад). Заради интернет и дигиталните медии децата ни имат цялата информация на света на един клик. Технологиите направиха възможно всеки да научи всичко, но заради страх от загуба на контрол системата не допуска тези огромни ресурси.

Нашата система, останала от индустриални времена е остаряла и неефективна.. Ако искаме дацата ни да са подготвени за новите времена, ако искаме ученето да е ефективно и ангажирано,  няма съмнение, че системата трябва да бъде фундаментално променена, заършва видеото.