Харапската (Индската) цивилизация, най-древната известна на учените, крие много загадки, но най-голямата е свързана с разположението ѝ. В периода на своето съществуване - преди около 4,6-3,9 хиляди години, тя процъфтявала на огромна площ. Два от най-големите и най-известни градове, Харапа и Мохенджо-Даро, се намират в близост до големи хималайски реки, затова цивилзацията е смятана за речна. Най-голямата концентрация на населени места обаче се намира близо до вододела между системите Ганг-Ямуна и Инд в Индия и Пакистан, далеч от големите активни водни пътища.
Въпросът защо много населени места от тази цивилизация се намират в район, в който сега няма големи трайни реки, е обект на ожесточени дебати и противоречия. Според една от хипотезите, тези населени места са възникнали край река и изчезнали с нейното изчезване.
Индийски, британски и датски учени сега определят местонахождението и хронологията на голям воден палеоканал, за който се смята, че в древността е преминавал през населените места от Харапската цивилизация и е някогашното корито на съвременната река Сутлей - третата най-голяма хималайска река в наши дни.
Учените са публикували изследването в Nature. Те изследват еволюцията на големите реки и техния ефект върху развитието на градските селища от Индската цивилизация. Миграцията на реките отдавна се счита за важна при разбирането на разпределението на населените места в ранните цивилизации. Но дали така е било в този случай?
Специалистите датирали песъчинки и така установили, че преди около осем хиляди години каналът е променил коритото си и то се стабилизирало на сегашното русло на река Сутлей. Това довело до намаляване на наводненията, а източник на вода в долината не липсвал заради сезонните дъждове. Градовете на Индската цивилизация са се развили по изоставената речна долина, вместо край активна хималайска река, заключават изследователите.
Техните резултати ясно показват, че намаляването и изчезването на палеоканала Ghaggar-Hakra, предшестват както появата, така и упадъка на населените места на Индската цивилизация в региона, което изключва причинно-следствена връзка. Бъдещото развитие на хронологиите с висока разделителна способност в този регион може да позволи анализ на климатичното влияние върху потока на реките и възможната им връзка с упадъка на населените места на Индийската цивилизация, пишат учените.
Индската цивилизация се простирала на около 1500 км от север на юг по течението на Инд – на огромна площ даже според съвременните представи - около 1 милион кв. км. Градовете имали канализация и обществени тоалетни, а селата - напоителни системи канали.
Харапа бил разделен на квартали от съвършено прави улици. В домовете на жителите му имало изградени бани със система водосточни тръби, съединени с градската канализация, която минавала под улиците и била покрита със специални кирпични плочи. Индската цивилизация имала писменост, съставена от около 270 пиктографни знаци, които не са разчетени. Етническият състав на представителите на индската цивилизация също не е изяснен
Упадъкът на Индската цивилизация настъпил през 18 век. пр.н.е. Вероятните причини за него, според различни учени, може да са станали земетресение, климатично бедствие или нахлуването на предците на съвременните иранци и индийци.
