Развитието на Балканите е сред водещите теми на петъчните вестници.

"Развитието на инфраструктурните проекти между България и Сърбия ще спомогне за свързаността на целия регион. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов на среща със сръбския премиер Ана Бърнабич. Тя е в България по повод работната среща на лидерите от страните от Западните Балкани. По време на срещата двамата премиери дадоха приоритет на договореното изграждане на газопреносната връзка между България и Сърбия. Те оцениха високо и напредъка по проектите от взаимен интерес, като изграждането на магистрала Ниш - София и електрификацията на железопътната линия Ниш - българска граница. Икономическата полза от реализацията на проектите за модернизацията на шлюзовете на Железни врата и на пристанището в Бръчко на р. Сава ще бъде от огромно значение не само за двете страни, но и за гражданите и бизнеса в цяла Европа. Борисов и Бърнабич оцениха високо доброто двустранно сътрудничество, като българският премиер подчерта, че само след два дни предстои подписване на Меморандум между двете държави за намаляване на тарифите за роуминг. В хода на разговора българският премиер заяви още, че страната ни ще продължи да подкрепя евроинтеграционния прогрес на Сърбия по време на предстоящото председателство на Съвета на ЕС." - в. "Стандарт".

"Дори терминът Западни Балкани на мен не ми харесва, има едни Балкани. Нито без нашите приятели от Гърция, нито без Румъния, нито без България, които вече сме в ЕС. Разбира се - Словения, Хърватия. Всички сме едно. Това заяви премиерът Бойко Борисов по време на брифинг след форума на българското правителство и Световната банка за регионалната интеграция на Балканите, предава "Фокус". Премиерът Бойко Борисов отчете и необходимостта от изграждането на дигитална инфраструктура. "Не може да имаме роуминг с Македония 20-30 лева за минута разговор. Това е абсурд. Всичко това трябва да го изградим сега - комисията, комисарите, Световната банка. Искам през медиите да се обърна от хората към региона - политически вече сме се научили уроците. Знаем, че това е пътят", заяви Борисов. "Сега хората искат да видят втори етап - след като сте си научили урока, какво имаме ние като полза? Затова Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, ни дават днес инструмент, както казва Томислав Дончев - хибриден. Една част от европейски фондове, една част от вътрешните бюджети, една част от заемни пари, които ще ни осигурят банките. Те ще ни осигурят и експертиза", допълни още той. Според премиера трябва да убедим Европа и Брюксел, че Балканите не носят проблеми, а просперитет. "Най- красивият регион са Балканите. Страхотна природа, ресурси, морета, р. Дунав и др. Рядък шанс имаме", заяви премиерът Борисов." - в. "24 часа".

Споровете около използването на СРС също са сред актуалните теми.

"Представянето на доклада за СРС-тата беше демострационно и Бойко Рашков използва момента изцяло в негов интерес да се промотира за следващ мандат за шеф на Бюрото за контрол на СРС. Това каза пред Би Ти Ви депутатът от ГЕРБ и шеф на правната комисия в парламента Данаил Кирилов..." - в. "24 часа".

"Рашков казва стотици сигнали за незаконно подслушване, те се оказаха 88", даде пример юристът. Той посочи, че по време на изслушването не е имало членове на комисията за контрол на СРС. "Опозицията опитва да използва доклада", категоричен бе Кирилов. Той напомни, че Рашков е бил депутат от БСП. Синът на журналистката Ана Заркова - Крум, който е депутат от БСП пък каза, че ГЕРБ били длъжни да изслушат Рашков, тъй като веднъж месечно опозицията имала право д аопредели първата точка в дневния ред на парламента. Те я използвали вчера, за да го викнат в парламента..." - в. "Дневник".

"Управляващите признаха, че новият антикорупционен закон може да доведе до поголовно подслушване, без дори да е нужно да има данни за престъпление, съобщи "Медиапул". Ако мишената на следенето е политик или магистрат, достатъчно е наличие на "завистлив съсед" и сигнал, че някой е видян с прекалено скъпа кола или часовник. Това ще е възможно и при разминаване на доходи и имущество в размер на 20 000 лв. В момента законовото изискване за стартиране на проверка на имуществото е поне да има повдигнато обвинение за извършено престъпление. Покрай това употребата на специални разузнавателни средства (СРС) също става възможна и срещу редовите граждани чрез гражданския процес за конфискация на имущество. Всички текстове от новия антикорупционен закон, които позволяват вакханалията с подслувашнето, бяха приети на второ четене от правната комисия в Народното събрание с гласовете на ГЕРБ и "Обединените патриоти". Проблемът води началото си от концепцията на ГЕРБ за обединяване на няколко различни структури под шапката на единната антикорупционна комисия. В нейното ядро ще се инкорпорират Комисията за конфискация, Комисията за борбата с конфликта на интереси и дирекцията за ДАНС за борба с корупцията. Проектозаконът допуска всеки гражданин да може да подаде сигнал за корупция или конфликт на интереси срещу лице от върховете на властта. Това води до възможност да се подслушва в рамките на гражданския процес, който задава правилата за конфискацията. Ще може да се подслушва и по съмнение за конфликт на интереси, където процедурите са по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според българската конституция, както и според всички международни стандарти и конвенции, употребата на СРС и намесата в личния живот са допустими единствено за разкриването на тежки престъпления. Това се прави само по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Условието е корупционният сигнал да не е анонимен. На тази база комисията може да поиска от съда прилагане на специални разузнавателни средства срещу мишената на сигнала. Добре известно е, че в хиляди случаи българският съд е допускал подслушване, без да се зачете особено задълбочено в исканията на службите. Пълният мащаб на последствията от новия антикорупционен закон на ГЕРБ станаха ясни по време на дебата в правната комисия в четвъртък. Признанията на управляващите бяха провокирани от Крум Зарков (БСП) и адвокат Александър Кашъмов от "Програма Достъп до информация". Преди това ДПС внесе искане за отпадане на цялата глава от закона, която засягаше разкриването на "корупционните прояви" от лицата по върховете на властта, включително употребата на СРС-та. Александър Кашъмов каза, че антикорупционната комисия няма нужда да подслушва, защото тя няма разследващи правомощия. Институцията няма да е обвързана от правилата на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който е гаранция срещу злоупотреби. "Този закон противоречи на българската конституция и Европейската конвенция за защита правата на човека. Той противоречи на директивата за опазване на личните данни на ЕС, която допуска намеса само за разкриване на престъпление, защото тук няма разследващ орган. Намесата в личния живот трябва да преследва някакви цели, които тук са неясни. Ей така, за всеки случай, ще се събиране чувствителна информация в едни информационни банки, без да е ясно за какво ще се ползва", коментира Кашъмов..." - в. "Сега".

Вестниците отделят място и на военните проекти.

"Парите за военните проекти са намалени заради ДДС Парите за модернизационни проекти са намалени, тъй като е имало промяна в закона за ДДС от 2016 г. "Леката изненада" дойде при работата по проекта за корабите. Това е проблем и по темата с изтребителите, каза военният мистър Красимир Каракачанов в ресорната комисия на НС, предава БГНЕС. Инвестиционният проект за придобиването на 2 многофункционални модулни патрулни кораба за ВМС беше приет от 43-ото Народно събрание през юни 2016 г. Прогнозната максимална стойност по него беше 820 милиона лева. В средата на ноември от МО съобщиха, че българската фирма МТГ "Делфин" АД е удовлетворила техническите и финансовите изисквания на поканата за предоставяне на оферти за придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за Военноморските сили. "Имаше една лека изненада по отношение на този проект. В края на миналата година се добави и ДДС към него, т.е. сумата за реализирането на проекта намаля със 164 млн. лв. и това според мен е причината да остане една единствена фирма", каза днес пред депутатите министърът. Каракачанов заяви, че се подготвя изработването на договор. "Подобен договор не е изработван към момента, но аз се надявам, че до края на годината, ако се стигне до договор, той трябва да бъде подписан", посочи той и напомни и че са необходими 90 млн. за частичната модернизация на фрегатите. Пред журналисти Каракачанов обясни, че сумата, която е гласувана, е без ДДС. "Тогава тези проекти не се облагаха с ДДС. Към декември месец миналата година стана изискуемо ДДС-то към подобен вид проекти и разходи и това на практика намалява общата сума. Апропо това е проблем и по темата с изтребителите, защото НС на същата дата - 2 юни 2016г. гласува 1,5 млрд.лв. за изтребителите и 820 млн. лв. за корабите. Сега обаче реално сумата за корабите е 20% по-малко. Същото за съжаление се получава и с изтребителите на 1,5 млрд. - 300 млн. лв. не е малко, 20% ДДС", каза Каракачанов, цитиран от БГНЕС. Според него решенията са две. Или "се свиваме в сумата" както станало с корабите, или искат допълнително средства. "Или третото решение е промяна отново на закона в обратната посока", посочи той." - в. "Сега".

В. "Дневник" съобщава за официалното провъзгласяване на София за европейска столица на спорта:
"София беше официално провъзгласена за Европейска столица на спорта през 2018 г. Церемонията се проведе пред повече от 400 души в Голямата зала на Европейския парламент в Брюксел. Представители на Марсилия предадоха на кмета Йорданка Фандъкова символичната щафета и знамето. В българската делегация бяха трима български олимпийски медалисти - Тереза Маринова, Екатерина Дафовска и Йордан Йовчев, както и председателят на Столичния общински съвет Елен Герджиков и др. С двуминутен клип София представи дейността си по инициативата и информира за намеренията си през следващата година. В него се изтъкват основните приоритети на организаторите по отношение на спорта и се отбелязва, че най-важната цел на кампанията се съдържа в намерението спортът да достигне до всеки, да обхване многообразието от различни възрастови и социални групи. "София, един от най-зелените, древни и красиви градове на континента, през 2018 г. ще председателства Европейския съюз. За нас е чест, че през същата година градът ще бъде Европейска столица на спорта под мотото "Обичам спорта, обичам София!", заяви Фандъкова. "От името на общината и от името на всички жители на българската столица искам да благодаря за голямата чест и да уверя, че София ще бъде една от най-добрите европейски столици на спорта. Поемаме това знаме и отговорността да направим всичко възможно, за да стане нашият град още по-красив, спортен и модерен", допълни кметът."