Астрономите откриха рядък феномен от зората на нашата вселена: най- отдалечената от нас черна дупка сред известните досега, съобщи американската космическа агенция NASA.
Поради гигантските разстояния, които изминава светлината преди да достигне Земята, колкото по-отдалечен е космическият обект, толкова по-ранен етап от развитието на вселената наблюдават учените при изучаването му.
Откритата черна дупка е с маса, която е 800 милиона пъти по-голяма от нашето Слънце - чудовищни размери за ранната й възраст.
"Тази черна дупка е много по-голяма отколкото очаквахме, като се има предвид, че става дума за 690 милиона години след Големия взрив. Това е предизвикателство към теориите за произхода на черните дупки." - коментира един от авторите на изследването Даниел Стърн от екипа на лабораторията на NASA в Пасадена, Калифорния - Jet Propulsion Laboratory.
Астрономите са комбинирали данни от орбиталния телескоп на NASA Wide-field Infrared Survey Explorer (WISE) и наземна апаратура за изследване на далечни обекти, включително телескопите "Магелан" на обсерваториите "Карнеги" в Чили. Астрономът от "Карнеги" Едуардо Банядос е изследвал обекти, подбрани сред откритите с помощта на WISE стотици милиони космически тела, за да бъдат подложени на съвместен анализ с данните от "Магелан".
Учените смятат, че формирането на подобни гигантски черни дупки на толкова ранен етап от живота на вселената е било възможно при специални условия, допускащи стремително нарастване на масата им. Но причината за този феномен остава загадка.
Новооткритата черна дупка поглъща "хищно" материята в центъра на далечна галактика-квазар, на ръба на видимия космос. Става дума за особено интересен квазар, тъй като той е съществувал по времето когато вселената едва е излизала от тъмните си времена и е започвала да свети.
Откритието може да даде фундаментални знания за вселената, когатовъзрастта й е била едва 5 процента от сегашната.
"Квазарите са сред най-ярките и най-отдалечени небесни обекти и са от решаващо значение за разбирането на ранната вселена", коментира съавторът на изследването Брам Венеманс от института "Макс Планк" в Германия.
При раждането си вселената е представлявала гореща "супа" от частици, които са се разпръснали в началния й период, наречен "инфлация". Около 400 милиона години след Големия взрив тези частици са се охладили и са образували неутрален водороден газ. Тогава вселената е била тъмна, без нито една светлинка. Едва когато гравитацията е започнала да "кондензира" първичния газ, оформяйки първите звезди и галактики, картината се е променила. Енергията, която са започнали да излъчват древните галактики, е предизвикала йонизиране на водородния газ. С рейонизацията на вселената, фотоните са започнали да пътуват свободно в пространството и в него се е появила светлина.
По-голямата част от първичния газ около новооткрития квазар е в неутрално (нейонизирано) състояние. Това означава, че квазарът е не само най-отдалеченият от нас, той е единственото ни свидетелство за далечното времепреди вселената да започне да свети.
"Това е била последната голяма промяна при формирането на вселената и бележи една от границите на съвременната астрофизика", посочва Банядос.