Земята постоянно излъчва нискочестотен вибрационен сигнал. Това непрекъснато странно "бучене" е непостижимо за човешкото ухо. Предишните опити за записване на мистериозния сигнал са били все наземни, но сега учените най-накрая уловиха мистериозния сигнал дълбоко под океана.
Изследователите разказват за откритието си в списание Geophysical Research Letters.
Земята се разширява и свива непрекъснато много леко. Това е известно като "свободни осцилации", а те се регистрират като фонов вибрационен сигнал или бучене.
Земетресенията също карат Земята да излъчва вибрации, но това загадъчно бучене се случва дори когато липсва значителна сеизмична активност. Нискочестотният сигнал представлява по същество постоянни свободни осцилации на Земята, които могат да бъдат записани само с чувствителни инструменти.
Източникът на постоянните нискочестотни вибрации все още предстои да бъде определен. Но чрез измерване на сигнала на океанското дъно, учените успяха най-накрая да разберат каква е причината за бученето.
За първи път земното бучене е установено през 1959 г., разказва ScienceAlert Но едва през 1998 г., че учените успяват да потвърдят съществуването му. От изследването от 1998 г. досега има множество наблюдения, които потвърждават истинността на сигнала. За разлика от последното проучване, предишните наблюдения са направени с помощта на сеизмометри на сушата.
Новите данни са получени от екип от учени от Франция и Германия, начело с Марта Дийн (Martha Deen) от Парижкия институт по физика на Земята. Геофизиците прекарат 11 месеца, събирайки данни от 57 сеизмометрични станции дълбоко под водата в Индийския океан, на изток от Мадагаскар. След това избират две станции, които имат най-високо качество на данните, на 4540 и 4260 метра. След като елиминират околните океански сигнали, учените съпоставиха останалите данни с наблюденията на шума, направени от наземните станции, за да открият къде има съвпадение.
Изследователите установяват, че естествените вибрации имат пикове с честота от 2,9 до 4,5 милихерца, независимо дали са на суша или вода - около 10 000 пъти по-ниско от прага на човешкия слух - който започва от 20 херца. .
Те също така откриват, че ако амплитудата на бученето се променя с течение на времето, това не е свързано, както предишните изследователи смятат, със сезоните.
Според изследователите, бученето може да възникне или поради акустичен резонанс между атмосферата и земната кора или в резултат на взаимодействието на твърда повърхност с океански вълни.
Новото изследване е важно, защото една от дългогодишните теории, обясняващи явлението, е свързана с постоянните удари на вълните по дъното на океана. Преди това учените също така предполагаха, че мощните океански вълни могат да разтърсят земята, тъй като падат тежко върху подводния континентален шелф.
Изследователите по-рано предполагаха, че океанските вълни, разпространяващи се по протежение на бреговата линия или над подводните планини могат да генерират сеизмична активност, която също би могла да е свързана с източника на загадъчното бучене. Тази теория може да се изследва допълнително с новите данни, записани дълбоко под водата.
Тъй като 70% от повърхността на Земята е покрита с вода, измерването на бученето под вода може да осигури на учените възможност да анализират озадачаващото явление с огромни количества данни от цял свят.
Учените също така смятат, че резултатите от изследването могат да помогнат да се състави карта на вътрешността на Земята.