Светът започна да полага усиля за справяне с екологичните проблеми, сред които пластмасовите отпадъци и замърсяването с пластмаса. Но винаги има какво още да се направи за опазване на околната среда.

Една от сферите, които отчаяно се нуждаят от внимание е изхвърленото електрическото оборудване – всичко, работещо на ток или с батерии.

Според проучване на Университета на Обединените нации, този вид отпадъци са се увеличили значително от 2014 до 2016.

През миналата година са били генерирани удивителните 44.7 милиона тона електрически и електронни отпадъци, с 8% повече в сравнение с 2016.

Тези отпадъци включват телевизори, смартфони, слънчеви панели, хладилници и множство други устройства. Очаква се броят им да нарасне с 17% до 2021 до почти 52.2 милиона метрични тона.

Нещо повече, едва 20% от световните електронни и електрически отпадъци са били отчетени през 2016, което означава, че сравнително малка част от тях е била събрана и рециклирана.

Проучването открило, че 4% от отпадъците са били изхвърлени на сметищата, докато останалите 76% най-вероятно са били изгорени, рециклирани от независими организации или се съхраняват в домовете на хората.

В своето съобщение Университетът на Обединените нации сравнява електронните и електрически отпадъци с 9 Хеопсови пирамиди, 4 500 Айфелови кули или 1.23 милиона 40-тонни камиона, достатъчни да свържат Ню Йорк с Банкок и обратно.

Начинът, по който се произвеждат и пускат на пазара смартфони и телевизори, е увеличил честотата, с която хората се сдобиват с нови модели.

Достъпността им също оказва въздействие. Ако старите ви телевизор, прахосмукачка или телефон, не отидат при приятел, е най-вероятно да бъдат изхвърлени.

Докладът твърди, че дребните уреди (прахосмукачки, електрически самобръсначки, камери), по-голямото оборудване (перални, сушилни) и оборудването за температурен обмен (хладилници, фризери, климатици) ще отбележат най-голям ръст.

Тези три категории вече са отговорни за 75% от електрическите отпадъци по света. Очакванията са телефоните, телевизорите, компютърните монитори, принтерите и различните осветителни тела да отбележат по-слаб ръст.

Австралия, Нова Зеланди и Океания допринасят най-много за замърсяването с електрическо и електронно оборудване – 17.3 кг на глава от населението.

Европа е вторият най-голям производител на електрически отпадъци със средно 16.6 кг на глава от населението.

Докладът твърди, че трябва да се подобри проследяването на този вид отпадъци и процесът на рециклиране на ресурсите.

Проектирането на електрическо и електронно оборудване с мисъл за по-нататъшното му рециклиране ще отнеме време.

Някои хора си правят изцяло електрически БМВ-та от рециклирани компоненти, така че определено има смисъл от това потребителите да бъдат насърчавани да рециклират електрическите си устройства.

Разбира, се не всички държави пренебрегват електрическите и електронни отпадъци. Всъщност близо 66% от световното население живее в страни, в които същестуват закони за управление на е-отпадъците.

Нужно е само хората да бъдат запознати с тях, както и уеднаквяването им, за да бъде избегнато объркването.

Този вид подобрения не само ще помогнат за опазване на околната среда, но и ще доведат до създаването на повече работни места.

Докладът пресмята, че стойността на суровините във всички електронии и електрически отпадъци през 2016 е била грубо 55 милиарда евро – повече от брутния вътрешен продукт на множество държави.

Източник: futurism.com