Датският остров Борнхолм в Балтийско море се оказа истинска съкровищница – над 300 гравирани камъка, датиращи от каменната ера.
Наречени са “слънчеви камъни”, открити са на обект от каменната ера, наречен Vasagård. Те озадачават учените от години.
Обектът се използвал в периода между 3 500 и 2 700 г. пр.н.е, смята се, че предназначението му е било религиозно. Като се има предвид, че входът на комплекса се изравнява със слънцето по време на слънцестоенето, учените предполагат, че може би се касае за храм посветен на култа към небесното тяло.
Учените открили и множество предмети, които нарекли “слънчеви камъни”. Първите са намерени през 1995 на близкия археологически обект Rispebjerg.
Те са малки, най-често с форма на диск, гравирани от единия край. Смята се, че са на възраст 5 000 години. Повечето се отличават с линии, излизащи от центъра, подобно на слънчеви лъчи.
През последните няколко години, археолозите се натъкнаха на голям брой подобни камъни и каменни фрагменти. Общият им брой вече наброява 300.
И макар повечето да се отличават с гореспоменатия слънчев мотив, има и няколко необичайни – с къси линии, вероятно представляващи поле и други с шарки като паяжина.
Някои са гравирани съвсем набързо, докато други се отличават с по-сложна изработка. И все пак големият им брой подказва, че са били нужни часове усилен труд. Но каква е целта им?
За момента учените не знаят какво е било точното им предназначение. Съществуват няколко хипотези. Някои от камъните изглеждат умишлено изгорени и счупени, което подсказва, че е възможно да са се използвали в погребални ритуали.
Тази хипотеза звучи разумно, тъй като много от камъните са открити в ями, за които се смята че са служили като временни погребални могили. В тях телата вероятно са се разлагали преди да бъдат преместени на окончателното място за вечен покой.
Възможно е да са били използвани като монети за влизане в храма, като камъни за броене, за други религиозни ритуали, или като лични талисмани и амулети. Друга хипотеза твърди, че камъните може да са служили като карта.
Камъните с шарки, наподобяващи поле и мрежа, открити през 2014, подсказват, че е възможно да е имало повече от една употреба.
Според някои учени каменните плочки може да са били част от ритуал по прибиране на реколтата.
Възможно е камъните с шарка на паяжина да символизират подземния свят. Хората от каменната ера са били наясно, че паяците улавят плячката си в мрежата и после я убиват.
Единствената метафора обаче, която успяваме да открием на паяжината като задгробен живот, е френска рисунка 4 000 години по-късно. Така че мистерията остава.
Източник: sciencealert.com
