Не би било преувеличено, ако кажем, че живеем във век на космически изследвания.
През последните години Луната отново стана обект на интерес от страна на учените. В допълнение към скорошната директива на Доналд Тръмп към НАСА за завръщане на Луната, много други космически агенции и частни аерокосмически компании планират свои собствени мисии до лунната повърхност.
Добър пример за това е Китайската програма за изследване на Луната, позната още като Програмата Чанге.
Кръстена на древнокитайска богиня на луната, програмата вече изпрати два апарата в орбита около Луната и един, който трябва да се приземи на повърхността. По-късно през годината, мисията Чанге ще започне да изследва геологията на отдалечената страна на Луната и ще изпробва ефекта на лунната гравитация върху насекомите и растенията.
В допълнение към модерните инструменти за изследване на повърхността, апаратът, който ще се приземи на Луната ще пренася и алуминиев контейнер, пълен със семена и насекоми.
Според главния дизайнер на контейнера, той ще съдържа картофи, семена от растението арабидопсис талиана и яйца на копринени буби. От яйцата ще се излюпят копринени буби, които могат да произвеждат въглероден диоксид, докато картофите и семената отделят кислород чрез фотосинтеза. Заедно те би трябвало да формират проста екосистема на Луната.
Това е първата подобна мисия в неизследван район от отдалечената страна на Луната.
Районът е известен като Басейнът Аткен и се намира в близост до Южния полюс на спътника. Диаметърът му е около 2500 км, а дълбочината близо 13 км. Това е една от най-големите падини, формирали се в резултат на сблъсък в нашата Слънчева Система.
През последните години бе открито, че районът съдържа голямо количество замръзнала вода. Подобни падини се образуват в резултат на удари с меторити или астероиди, оставящи след себе си воден лед, който успява да се задържи, тъй като районът е сенчест.
Без пряка слънчева светлина, водният лед в кратерите не е ставал обект на сублимация или химическо разлагане.
От 60-те години насам няколко мисии изследваха същия регион от орбита около Луната, включително мисиите Apollo 15, 16 и 17, Lunar Reconnaissance Orbiter и индийски апарат Chandrayaan.
Последната мисия включваше разбиване на апарат на повърхността, като разпръсналия се от удара материал трябваше да бъде анализиран от орбитъра.
Мисията потвърди наличието на воден лед в кратера Айткен, откритие, което бе потвърдено по-късно от орбитъра Lunar Reconnaissance на НАСА.
Благодарение на откритието, се появиха мнения, че Басейнът Айткен е идеалното място за установяване на лунна база. В тази връзка мисията Чанге 4 ще проучи възможността в бъдеще на Луната да живеят и работят хора.
Освен че ще ни каже повече за терена, тя ще проучи и дали в условията на лунна гравитация, която представлява едва 16% от земната, биха могли да се развиват други земни организми.
Предишни изследвания, проведени на Международната космическа станция демонстрираха, че дългосрочното излагане на микрогравитация може да окаже значителен ефект върху здравословното състояние. Все още не се знае почти нищо за дългосрочния ефект на по-слабата гравитация.
Европейската космическа агенция също оповести възможността за изграждане на Международно лунно село в южния полярен регион до 2030.
Друга подобна мисия е Lunar Polar Sample Return – сътрудничество между Европейската космическа агенция и Роскосмос, която трябва да изпрати роботизиран апарат до Басейна Айткен до 2020, за да вземе проби от леда.
В миналото, НАСА обсъждаше идеи за изграждане на лунна база в района около Южния полюс.
През 2014 учени от НАСА се срещнаха със специалистите по генетика от Харвард Джорд Чърч и Питър Диамандис и други страни, за да обсъдят най-икономичните възможности.
Според докладите, последвали срещите, базата е трябвало да бъде изградена на един от полюсите и да следва модела на американската база на Южния полюс на Земята.
Ако всичко с мисията Чанге се развива добре, Китай възнамерява да изстреля и други роботизирани апарати, преди да изпрати и пилотирана мисия след около 15 години. Говори се също и за включване на радиотелескоп като част от мисията.
Работата на подобно оборудване на отдалечената част на Луната няма да бъде смущавана от радиосигнали от Земята.
В зависимост от това каква информация ще получим за Басейна Айткен, е възможно космическите агнции да изпратят и други мисии в идните няколко години.
Възможно е някои от тях да пренесат роботи и строителни материали на Луната.
Източник: universetoday.com
