Почти 600 осъдени лица, включително и за тежки умишлени престъпления, се укриват от закона или духват зад граница. Това стана ясно покрай случая със самоубилия се рецидивист Росен Ангелов, който според разследващите е извършител на бруталното шесторно убийство в Нови Искър. След разплитане на случая се оказа, че близо 8 г. мъжът е бил издирван от полицията. Последната му присъда е от 2009 г. за блудство с непълнолетно момиче. Изчезва, преди да влезе в затвора и е обявен за общодържавно издирване. Преди това, през 1984 г. лежи за кражба, през 1999 – за изнасилване.

Оказва се, че в продължение на години полицията не може да открие рецидивиста, който се укрива от правосъдието в родината и си е живял необезпокоявано. Обществото обаче настръхна при мисълта, че всеки един нов съсед може да се окаже подобен изверг. А гражданите са лишени по закон от възможността да получат информация.  Защото разследващите са длъжни да спазват законите в страната и особено този за защита на личните данни. В случая лични данни са имената, дори и на осъдените рецидивисти, както и снимките им. И МВР не може да ги разпространи, без да наруши закона. Дори когато става дума за осъден убиец, с влязла в сила присъда.

В случая с издирвания Росен Ангелов от МВР дори разпространиха не снимката от паспорта му, а фотос вероятно от негов профил в социалните мрежи. И защо? Защото МВР спазва Закона за личните данни. В случая обаче той е в интерес на рецидивистите, но не и за разследващите, нито пък в защита на обикновените граждани. Бивши полицаи от хасковската дирекция на МВР са категорични, че трябва да се направят законодателни промени в тази насока. „Ако полицията има право да разпространява информация за хора с влезли в сила присъди и укриващи се от закона, то със съдействието на обществото те ще бъдат издирени значително по-лесно и вкарани в затвора“, категорични бяха експолицейски шефове в Хасково.

Стана ясно, че в областния град се търсят 43-ма души за изтърпяване на присъди, постановени от съдилищата в обхвата на Хасковския окръжен съд. С имената на укриващите се разполагат и в прокуратурата, и в полицията, но се оказва, че нямат право да ги съобщят.

Укриващите се от закона може да живеят в апартамента срещу вас, но МВР няма право да ви го съобщи, повелява законът. От прокуратурата обаче успокояват, че сред издирваните в хасковско няма рецидивисти и осъдени за тежки престъпления като убийства. Присъдите са за кражби, грабеж, причиняване на катастрофа, измама, контрабанда, шофиране без книжка.

Сред осъдените в региона обаче е украинка, извършила убийство в димитровградското село Добрич, която се е крила близо 14 г. от правосъдието. Зверството е извършено през 1997 г. След като умъртвила мъжа, с който живеела на семейни начала, се задомила с нова изгора в русенско село.

Въпреки че е била издирвана от властите в България, чужденката е живяла повече от десетилетие необезпокоявано. Логичният въпрос е как е допуснато това при положение, че би било редно разследващите да я търсят под дърво и камък, става дума за убийство все пак. В крайна сметка през 2011 г. беше арестувана, а по-късно Хасковският окръжен съд й определи присъда от 9 г. затвор.

Освен издирваната украинка, показателен за бг законовия абсурд е и случаят с прословутите братя Галеви, които изчезнаха зад граница.

В сайта на МВР има секция „издирвани лица”, но става дума не за тези с тежките престъпления и присъди, а за хора, изчезнали от домовете си и търсени от роднини с тяхно съгласие. Съобщаването на имена и разпространяване на снимки на граждани, дори и на осъдени, се счита за нарушение на правата за защита на личните данни.

Едва ли толкова сложна щеше да е ситуацията с откриването на осъдените лица, ако гражданите получаваха информация за тях. Българският закон обаче го забранява. И съвсем естествено възниква въпросът – законът в услуга на обществото ли е или на престъпниците?

Отговорът е ясен.

Haskovo.net