Венета Паунова откри своята първа самостоятелна изложба „Следи“. Тя е родена в Първомай, а от 4 години учи специалността Фотография в НАТФИЗ. „Следи“ е нейна дипломна работа и ще остане във фоайето на учебния театър на Академията  до 29 януари. Фотографиите са 20 на брой. Те представляват двойни експонации,   заснети на черно-бял фотографски филм, отпечатани в размер 60/40 см.

Вени, разкажи ни за идеята ти?

Когато гледаме фотографии, ние виждаме едно „уловено“, но отминало време. Фотографиите винаги са били начин да се съхрани нещо мимолетно от разрушителното влияние на времето и неговата крайна точка – смъртта. „Memento mori“ е известен латински израз, който свободно може да бъде преведен като „ Помни, че си смъртен“. През вековете са създадени много артистични произведения, които се различават широко едно от друго, но имат една и съща цел – да напомнят на хората за тяхната собствена смъртност.

В своята изложба „Следи“ целя точно това усещане за приближаващ край. С нея се опитвам да илюстрирам преходността на човешкия живот и нетрайните следи, които оставяме след себе си.

Не е ли малко мрачно  млада жена като теб да мисли за смъртта?

Е, аз понякога съм мрачен човек, макар да не ми личи.

Ползваш ли софтуер за обработка на снимките?

По принцип използвам Photoshop или Lightroom. И сега съм използвала Фотошоп за предпечатната подготовка с минимални корекции. Иначе снимките за изложбата „Следи“ не са манипулирани с програма, а са заснети „така, както ги виждаш“ на черно-бял фотографски филм и  не са монтажи след снимачния процес.

И как така  се получават едно върху другo две изображения?

За да изобразя идеята си съм използвала метода на двойната експонация. Това е метод с който се заснемат два кадъра един върху друг, а крайният резултат е едно изображение. Единият кадър е детайл от човешко тяло, а другият – детайл от нещо, направено от човека, но вече разпадащо се – разкъсани улични плакати, пукнатини в стени, счупени стъкла и т. н. Чрез този метод искам да създам илюзия за една органична връзка между човекът и сътвореното то него.

Двойните експонации са черно-бели. Чрез липсата на цвят наблягам на графиката на изображението и лишавам формата от буквалността на цвета.

Фотографиите ти създават чувство за история, за нещо отминало…

Друг важен образ във фотографиите е времето – макар и невидимо, то е мерна единица за нашия живот и има начини да бъде изобразено.

С тази серия искам да покажа преходността на изкуствено изграденият от нас свят. В нея не наблягам на хората като индивидуалности. Те също са „следи“, които изчезват във времето.

Каква е разликата между твоето образование и курсовете по фотография, които станаха популярни напоследък?

Не съм посещавала такъв курс, но предполагам във времето и различното количество материал, който може да покрие един курс от няколко месеца и едно образование за степен „бакалавър“, което трае 4 години. Колкото повече време отделяш на нещо и учиш различни неща в тази насока, с помощ от утвърден учител и професионалист в тази сфера, вероятно винаги е по-добре за развитието ти. Според мен всякакъв вид образование и курсове са полезни. Фотографията вече е много достъпна за всеки и адски много информация може да се намери в интернет…

Как искаш да реализираш способностите си?

В най-скоро време ще предложа изложбата си в галерия. Надявам се да се хареса. Преди това имам още 1-2 кадъра в главата, които искам да реализирам от тази серия.