Истанбулската конвенция не е привилегия за българските мюсюлмани. Тя крие рискове за тяхната идентичност като под формата на възпрепятстване на насилието над женския пол взима на прицел устойчивостта на семействата ни. "Изкореняването" на насилието над женския пол, което е в основата на "Истанбулската конвенция" не е наш естествен проблем, отговарящ на злободневните ни нужди.

Това се казва в становище на Главното мюфтийство в България относно предложението българският парламент да ратифицира документа.

В пространната позиция на мюсюлманското изповедание се прави религиозен и исторически преглед и на документа, и на отношенията към жената, децата, отношенията в семейството.

От Мюфтийството припомнят, че Конвенцията на ЕС е подписана от България на 21 април 2016 г. на Френски и Английски език.

В мотивите за подписването се предвижда създаване на цялостна правна рамка за защита на жените и децата от женски пол против насилие, но не са посочени мерки за прилагане, като обръщаме внимание и на факта, че конвенцията е неприложима в сегашната ѝ форма в правната ни система, поради редица недефинирани понятия.

Към днешна дата конвенцията е подписана от 44 държави - 28 членки на ЕС като 17 от тях са я ратифицирали. Случаят е актуален и за България, където са регистрирани 1 милион случаи на домашно насилие върху жени.

При едно евентуално ратифициране на "Истанбулската конвенция" предвижда се недопускането на промени от конституционен или нормативен характер. Но се знае, че ако се одобри тази конвенция в качеството си на международен договор, тя ще бъде с предимство и приоритет пред националните правни норми на България.

Ратификацията ѝ предвижда промени в Семейния кодекс, Закона за Защита от дискриминация, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за младежта, Закона за правната помощ и др., също и приемане на актове против домашното насилие над жени, регламентиране на допълнителни мерки за защита на пострадали по отношение на които при извършване на престъплението е упражнено физическо или психическо насилие.

Като изброяват множество документи от мюфтийството обясняват, че становището им по Истанбулската конвенцията е основано преди всичко на договора за "Защита правата на човека и основните свободи"  и препоръките на Комитета на Министрите от ЕС до държавите членки на ЕС за защита на жените срещу насилие.

Останалите документи са Договора за стандарти и механизми относно равнопоставеността на половете; както и Конвенцията относно ролята на жените и мъжете в предотвратяването и разрешаването на конфликти и установяване на мирни отношения; и не на последно място документите на ООН относно насилието над жените, правата на децата и хората с увреждания приети и ратифицирани и от българския парламент.

От мюфтийството уверяват, че тези документи осъждат насилието над жените, домашното насилие, но години наред те не са приложени у нас в цялост, което е довело до разцепление на обществото ни по най-различни признаци.

Семейният мир и толерантност, взаимното уважение между хората от различен пол и възраст са определени и дефинирани в нашия морален кодекс, се казва в позицията на Мюфтийството, която излиза два дни след становището на БПЦ и ден след становището на Католическата църква в България.

Свещения Коран, определя жената като "майка, дъщеря и съпруга", правното й положение в семейството и обществото е дефинирано в 12 сури и многобройни аети. Всички те са залегнали в традициите и в семейните ни отношения, припомнят от мюсюлманското вероизповедание.

"Моралните норми, залегнали в свещената книга забраняват използване на насилие в семейството, срещу майката, жената и децата от женски и мъжки пол. Не се позволява грубото поведение по отношение на женския пол. По много ясен начин се дефинират правата и задълженията на бременните, кърмачета, майките, при развод, след развод, аборт, имуществени и наследствени такива; домашно насилие; физическо и психическо насилие върху женския пол; при сключване на брак или изповядване на развод пред свидетели; функциите на жената като съпруга и майка; материалната й обезпеченост като съпруга й майка и др. а също въпросите, отнасящи се до нейната духовна роля в семейството и обществото. Тези правни канони и морални норми бяха в сила и се прилагаха официално от Ислямските съдилища на Царство България до 1934 г.

През последните 80 години те останаха определящи в мюсюлманските семейства в смесените райони на България. И днес те определят и гарантират физическото и духовното ни възпроизводство", се казва в становището на Мюфтийството.

Ислямското право предвижда 3 етапна скала за решаване на семейните конфликти свързани с жените. На първи етап се напътства; На втори етап "съпруга и съпругата разделят леглата си." На трети етап - "религиозен арбитраж".