"Всеки би предпочел китайски инвестиции, ако алтернативата е Световната банка", казва Мошиур Рахман, икономически съветник на бангладешкия премиер, в интервю за "Ройтерс" този месец. "За разлика от западните инвеститори те не са обезпокоени от това колко хора сте хвърлили в затвора", отбеляза той.

Kитай инвестира активно в развиващите се страни, без да обръща внимание на екологичните стандарти и положението с правата на човека. Това буди тревога у неправителствени организации. Устремът на Китай да инвестира в развитието на бедни страни удря по правозащитните асоциации, екологичните групи и други неправителствени организации, за които е по-трудно да играят традиционната си роля, изразяваща се в контрол върху необузданото развитие, коментират адвокати.

Китай лансира един от най-големите планове за развитие в чужбина след американския "План Маршал" след Втората световна война, с над 100 милиарда долара инвестиции чрез проектта си "Един пояс, един път" за изграждане на пътища, железопътни линии, пристанища и друга инфраструктура, свързваща Азия, Европа и Африка.

За разлика от кредиторите, подкрепяни от Запада, които често обвързват финансирането на развитието със социални и екологични условия и позволяват все повече да се чува гласът на неправителствените организации, поддържаните от Китай заемодатели възприемат подход, при който се набляга повече на ненамесата във вътрешните работи на съответната страна, според бизнес лидери и кредитори, интервюирани на Световния икономически форум в Давос.

"Ситуацията с Китай сега очевидно трябва да бъде наблюдавана", заяви Дженифър Морган, изпълнителен директор на Greenpeace International. "Какви са стандартите, които задават те с отпусканите от тях кредити или финансиране в целия свят?"

Кенет Рот, изпълнителният директор на Human Rights Watch, определи китайския подход като аморален и заяви, че той е смекчил икономическия натиск, който страните са усещали, когато помощта или инвестициите са били "по-силно обвързани със спазването на правата на човека".

Институциите, подкрепяни от Китай, възприемат различен подход от Световната банка (СБ) и други кредитори, поддържани от Запада, които подпомагат развитието. Например, СБ е твърдо против новите топлоелектрически централи поради екологични съображения, но новата китайска Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ), която помага за финансирането на плана "Един пояс, един път", не е толкова строга.

Някои държави приветстват помощ без по-широк дневен ред. Бангладеш, например, сключи с Китай сделки за милиарди долари под формата на кредити за различни проекти, когато президентът Си Цзинпин дойде на посещение в края на 2016 година.