Може би половината от къщите в Първомай нямат пощенски кутии, жалват се пощальоните. Освен това липсват и табелки с номера, а за имената на улиците се досещат заради рутината.

В началото на календарната година се разнасят писма от различни институции и тогава за служителите на пощите настъпва тежко време – свързано не толкова с обема на чантите им, колкото със затрудненията да открият къде точно се намира къщата на получателя и как да оставят писмата, така че да е сигурно, че ще ги получат.

От години кореспонденцията между хората се прехвърли в глобалната мрежа и може би затова мнозина не обръщат внимание, че им липсват пощенските кутии. Понякога трябва да оставим важни писма или малки пакети и получателите се сърдят, че са ги намерили на земята, изпоцапани, навлажнени и в лошо състояние, разказват пощальони. В същото време не се сещат, че просто няма подходящо място. Има някакви „изобретения“, наподобяващи пощенски кутии, които не са достатъчно сигурни – полиетиленови тръби, изрязана бутилка от бира и какво ли още не. След ремонт често собствениците на имоти премахват някоя стара и изгнила кутия и не я заменят с нова.

Другият проблем е, че няма табелки по които да се ориентират дали са на правилното място. Пощальонът отива до някоя къща и не знаят номера ѝ, после се връщат до място на което е с останала табелка и им се налага да броят. Не дай си Боже, да има номера с буква 40а или 7г, тогава всичко се обърква наново.

Единствено в кооперациите има кутии, но и там се случва да липсва вратичката на някоя, а често нямат и надпис, за да се знае кой е собственикът.

Затова призивът на пощальоните е да си поставим табелки с номера и пощенски кутии.

Теодора Кирякова