Едно от най-мистичните места на земята е замъкът Кинта да Регалейра в Синтра – Португалия. Наричат го още „Дворецът на милионера Монтейро“, по името на невероятно богатия му собственик Карвало Монтейро.

Целият замисъл за интригуващия замък е по идея на италианския архитект Луиджи Манини. Той превръща сградата в образец на комбинация между готически, романтичен, ренесансов и масонски стил.

Замъкът Регалейра е напълно завършен през 1904 година, а комплексът – през 1910 година.

Дворецът спокойно може да се нарече мистериозно място, тъй като има голяма осмоъгълна кула, подземни коридори, множество пещери, тунели и загадъчни съоръжения. Твърди се, че имотът крие „алхимични тайни“.

Загадъчната система от подземни тунели в парка на замъка изглежда като вход към отвъдния свят на тъмата.  Едно от най-мистериозните места се намира в градините на двореца – „кладенеца на посветените“ – 27-метрова постройка, която много прилича на кула, но наопаки.

Тайнствената кула представлява подземен тунел със спираловидно стълбище, поддържана от гравирани колони, които се издигат от дъното на кладенец. Кулата има 9 площадки, които според легендите символизират деветте кръга на ада.

Твърди се, че кладенецът е построен от масоните за техния обред на приемане в братството.

Пътуването започва от отварянето на каменната въртяща се врата и спираловидната стълба, след което се преминава през 9-те пръстена, което символизира пречистването на човешката душа от смъртните грехове. Отделните кръгове от духовното пътуване са разделени с 15 стъпала.

Самият тунел е построен на принципа на единството на противоположностите: небе и преизподня, ад и рай, нашият рационален свят и мистичното пътуване в световете на душата.

Когато пътешественикът се спуска в кладенеца, с всяко стъпало го обгръща все по-дълбок мрак и само компасът на дъното, нарисуван над кръста на рицарите тамплиери, който винаги сочи на изток, му напомня, че човек винаги се стреми към светлината. Изходът от мистичния кладенец става през каменна врата, която ви отвежда в подземен тунел. След кратко блуждаене в мрак, пътешествениците, изкушили се да предприемат това пътуване, излизат на светлина. Тогава пред тях се разкрива Терасата на божествените светове, защитена от две кули „зикурати“ – мистични съоръжения, подобни на пирамиди, на върха на които се намират светилища.