Най-после депутатите намериха място на службата
Националната следствена служба (НСлС) преминава към прокуратурата, а директорът й става заместник на Главния прокурор. Това е записано в промените на Закона за съдебната власт, които депутатите обсъдиха на второ четене в петък.
Промените в съдебната система се правят по предложение на народните преставители Татяна Дончева (КБ), Марина Дикова (НДСВ) и Христо Бисеров (ДПС). Тримата са подкрепени и от водещата парламентарна комисия по правни въпроси.
Идеята на промените е следователите от НСлС да преминат на подчинение към Върховната прокуратура, а тези от териториалните следствени служби - на подчинение на окръжните прокуратури. "Темата със следствието стана болезнена, по-добре да се сложи край на сагата, отколкото да се продължава този ужас без край, в който държавата губи значително от своя капацитет за разследване", коментира Татяна Дончева.
Според нея промените се подкрепят и от голяма част от работещите в следствието. "Моделът, който се предлага, е правен в България до 1979 г. и дълги години е работил добре, не сме измислили нещо ново, само сме се постарали да адаптираме опита, който сме имали, към досегашните нужди на системата в рамките на Конституцията", уточни още депутатката.
Предложенията за промените, свързани с мястото на следствието обаче бяха остро оспорени от народния представител от ДСБ Атанас Атанасов. "Проблемът е, че следователите процесуално стават административно подчинени на административните ръководители и при това положение не може да се говори за независимо разследване", заяви Атанасов.
Обсъжданите днес промени в Закона за съдебната власт засягат и командироването на съдии и на прокурори в районните, окръжните, административните, апелативните и висшите съдилища и прокуратури. Според Атанасов проблем е командироването без срок във върховните съдилища на магистрати от по-долни инстанции като апелативните и окръжните съдилища.
Националната следствена служба (НСлС) преминава към прокуратурата, а директорът й става заместник на Главния прокурор. Това е записано в промените на Закона за съдебната власт, които депутатите обсъдиха на второ четене в петък.
Промените в съдебната система се правят по предложение на народните преставители Татяна Дончева (КБ), Марина Дикова (НДСВ) и Христо Бисеров (ДПС). Тримата са подкрепени и от водещата парламентарна комисия по правни въпроси.
Идеята на промените е следователите от НСлС да преминат на подчинение към Върховната прокуратура, а тези от териториалните следствени служби - на подчинение на окръжните прокуратури. "Темата със следствието стана болезнена, по-добре да се сложи край на сагата, отколкото да се продължава този ужас без край, в който държавата губи значително от своя капацитет за разследване", коментира Татяна Дончева.
Според нея промените се подкрепят и от голяма част от работещите в следствието. "Моделът, който се предлага, е правен в България до 1979 г. и дълги години е работил добре, не сме измислили нещо ново, само сме се постарали да адаптираме опита, който сме имали, към досегашните нужди на системата в рамките на Конституцията", уточни още депутатката.
Предложенията за промените, свързани с мястото на следствието обаче бяха остро оспорени от народния представител от ДСБ Атанас Атанасов. "Проблемът е, че следователите процесуално стават административно подчинени на административните ръководители и при това положение не може да се говори за независимо разследване", заяви Атанасов.
Обсъжданите днес промени в Закона за съдебната власт засягат и командироването на съдии и на прокурори в районните, окръжните, административните, апелативните и висшите съдилища и прокуратури. Според Атанасов проблем е командироването без срок във върховните съдилища на магистрати от по-долни инстанции като апелативните и окръжните съдилища.