Отбелязването на 140-тата годишнина от Освобождението в Първомай се превърна във фарс и виновно за това не беше само лошото време. Ритуалът по издигане на българския трибагреник стана факт в навечерието на Националния ни празник. Това не е изключение от протокола, но нямаше смислено обяснение защо беше нужно да се празнува предварително. На поразчистения от сняг площад се събраха най-вече ученици и служители в общинска администрация. С тържествено шествие, със знаменца в ръцете по улиците преминаха възпитаниците на СУ „Проф.д-р Асен Златаров“, което създаде настроение сред присъстващите.

Граждани почти нямаше на церемонията. Няколкото общински съветници присъстваха не в качеството си на хора, управляващи общината. Преди време те заявиха, че поради заетост не успяват да се включат в различните чествания.

По предварително изготвената програма, на това тържество трябваше да бъдат връчени наградите на победителите в литературния конкурс „Моята България“. Лошото време стана причина награждаването да не се случи на площада и това доведе до скандалното решение градът да празнува в ритуалната зала – помещение с около 50 седящи места. За причината само се досещаме и тя не е свързано със загрижеността децата да не мръзнат.

Предвидена беше художествена програма, изпълнена от самодейци, които след това трябваше да продължат с отбелязването на своя празник.  За разлика от стандартния сценарий, концертната програма не беше поздрав за победителите в конкурса, защото награждаването се извърши след изявата на самодейците.

Участието на учениците беше ограничено до това да станат свидетели на събитието. Необмислената фраза „С това, Вашето участие приключи!“, изречена от сцената на площада, след издигането на националния флаг, взриви учителите от „Златаров.". Тя разгневи и директора  Чавдар Здравчев, който открито заяви, че не е бил съгласен с програмата и се чувства унизен от отношението на организаторите.

Събитието беше "обобщено" от гражданин, публикувал снимка от площада малко след издигането на българското знаме – локви, киша, сняг и стъпкани знаменца.

Теодора Кирякова