НАСА разкри вътрешността на Юпитер в безпрецедентни детайли

Вътрешността на Юпитер бе разкрита в безпрецедентни детайли от космическия кораб на НАСА Джуно. Оказва се, че тя е също толкова странна и турбулентна, колкото повърхността на планетата.

Въпреки множеството наблюдения върху повърхността на Юпитер, включително отличителните тъмни и светли ивици и “голямото червено петно”, почти нищо не се знаеше за вътрешността на най-голямата планета в Слънчевата система.

Новите открития, базирани на високо прецизни гравитационни измервания, сочат, че ивиците на Юпитер, причинени от изключително мощни ветрове, се простират на 3 000 км под повърхността на планетата. Мисията ни даде и частичен отговор на въпроса, дали Юпитер има ядро, демонстрирайки, че вътрешните 96% от планетата се въртят като “твърдо тяло”, макар технически погледнато да се състоят от изключително гъста смес от водород и хелий.

Най-важният въпрос бе дали прословутите ивици на Юпитер, причинени от въздушни течения 5 пъти по-силни от най-мощния ураган на Земята, са климатично явление, сравнимо с въздушните потоци или част от дълбоко вкоренена конвекционна система. Най-новите наблюдения на Джуно сочат, че по-вероятно е второто, тъй като вихрите се простират на 3 000 км под повърхността – достатъчно надълбоко, за да предизвикат вълни и асиметрии в гравитационното поле на планетата, уловени от детекторите на космическия кораб.

Така 50-годишна мистерия бе разрешена, благодарение на Джуно.

На Земята, атмосферата представлява една милионна част от масата на цялата планета. Най-новите изследвания сочат, че при Юпитер тази цифра е приблизително 1%.

Все още не е ясно дали тези открития важат и за “голямото червено петно” - буря, видима на повърхността на планетата от векове. Мисията ще продължи наблюденията и през тази година, като е възможно да разкрие дълбочината на корените и.

Новите открития, базирани на изключително чувствителни гравитационни измервания, започват да очертават картината на вътрешната структура на планетата.

Ако си представим пътешествие от повърхността към центъра на планетата, първо ще се натъкнем на слой облаци, състоящи се от 99% водород и хелий, със следи от метан и амоняк. Плътността на повърхността е с около 10% по-малка от тази на въздуха, но газът се вплътнява все повече и повече с приближаване към центъра на планетата. Само на 10% от повърхността в посока центъра, газът става толкова плътен, че водородът се йонизира и се превръща в метален водород, чиято плътност наподобява тази на водата. На 20% от повърхността, хелиумът кондензира в дъжд. А дълбоко във вътрешността на планетата, където налягането е около 10 милиона пъти по-високо от това на земната повърхност, според учените газът съществува под формата на гъста супа, осеяна със скали от тежки метали.

Възможно е да има малко твърдо ядро, но според учените най-вероятно се касае просто за гъст газ, обогатен с тежки метали.

Джуно направи изображения и на полюсите на Юпитер във видима и инфрачервена светлина, демонстрирайки,че циклоните създават поразяващи многоъглови модели. Над северния полюс 8 циклона се въртят около един отделен циклон, а на южния 5 циклона обикалят един.

От къде са се появили циклоните и защо не се сливат, все още не е ясно.

Източник: theguardian.com
 

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини