Всяко чудо за три седмици – това е новият рефрен що се отнася до една от най-скандалните сделки, на които България стана свидетел. Ако сте забравили – става въпрос за сделката с ЧЕЗ.

След като преди две седмици беше достигнат пикът на недоволството – с изслушването на собственичката на купувач "Инерком България" Гинка Върбакова в Народното събрание, нещата полека-лека отиват към забвение. А политиците, особено когато управляват, много обичат при голям скандал нещата да се заметат под килима и там да си останат.

И както толкова много скандали в България – направо казано всички по-значими, така и този отива лека-полека по пътя на безобразието, за което няма да се търси отговорност. Не вярвате ли – вижте само какво се случи през последната седмица.

1. Мълчанието за оставката на министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Това е особено крещящо тревожен сигнал предвид факта как беше анонсирана тази оставка. Лично премиерът Бойко Борисов обяви, че посъветвал Петкова да отиде в Народното събрание да си депозира оставката, като още тогава възникна въпросът откъде-накъде това ще става в парламента, а не пред Министерския съвет? Последваха разяснения кога ще се гледа оставката на Петкова на коалиционен съвет от управляващите – първо беше след 5 дни, после след 6, за да излезе накрая вицепремиерът и министър по отбраната (?!?!?!) Красимир Каракачанов и да каже в предаването "Лице в лице" на bTV, че Теменужка Петкова си остава енергиен министър, като това било решено на общо събрание между ГЕРБ и "Обединени патриоти", без обаче на него да присъстват "всички министри". И това е – оттук-нататък нито дума по въпроса, особено от страна толкова разговорливия иначе Борисов. Защо така - нали той е премиер, негово задължение е да обяви приема или отхвърля окончателно оставката на свой министър, а не нещата да стоят в положение "stand by"?

2. Намеците държавата да не се меси. На първо място думите излязоха от устата на финансовия министър Владислав Горанов, който веднага побърза да уточни, че това си е негово лично мнение и щом правителството искало държавата да влезе в ЧЕЗ, той щял да се съобрази. После обаче и от "Инерком България" заеха такава позиция – не лично Гинка Върбакова обаче, която Горанов държеше за ръчичка в Министерския съвет след срещата с Бойко Борисов, но не и преди ДПС да стори същото – след като партията на Ахмед Доган направи семинар и председателят ѝ за пред обществото Мустафа Карадайъ заяви, че темата "ЧЕЗ" е подготовка за управление от страна на ДПС. Всички интересуващи много добре знаят кой от сегашното правителство ходеше по кафенетата с Делян Пеевски – Владислав Горанов!

3. Липсата на законов механизъм за държавна намеса преди да бъде де факто избрана "Инерком България" за купувач на българския бизнес на ЧЕЗ. Куп експерти и политици изприказваха един тон приказки как държавата нямало как да се меси в частна сделка и Законът за енергетиката бил виновен за това. Като оставим настрана въпросът със законодателния процес и какви хора пишат законите в България, остава един още по-важен въпрос – след като и ДАНС, и външното разузнаване знаят, че ЧЕЗ иска да си тръгне от България и са докладвали за това преди години, държавата защо не се включи тогава в наддаването? От ЧЕЗ също заявиха, че са предлагали такова нещо, макар че сега управляващите, които са на власт реално от 2009 година насам с изключение на провалената година на Пламен Орешарски като кукла на конци на ДПС и БСП, гледат да отричат до дупка, че чешкото предложение дошло по тяхно време. Явно държавата, независимо кой я е управлявал, когато ЧЕЗ са ѝ предлагали сделка, не е искала. Защо? Защото няма пари ли? Или защото е нерентабилно? А ако предложението е дошло по времето на Орешарски, значи е още по-скандална позицията на БСП сега – защо не са се сетили преди 4 години?!

Всички тези обстоятелства само сочат как нещата отиват към това българският бизнес на ЧЕЗ да отиде под контрола на незнайно кого – поне публично. А зад кулисите така смърди, че никой със сигурност не може да каже при КОЙ точно ще ходи енергото. Със сигурност е ясно едно – ще е при някой, който лесно ще бъде контролиран от тези, докарали ли ни до положението на съвременна рая.