Кирил и Милен от сдружението „Рето - Надежда“ се срещнаха с учениците от ОУ „Св.св. Кирил и Методий“ - Първомай по покана на психолога Ваня Найденова.
„Рето- Надежда“ е център за рехабилитация на зависими, действащ в повече от 25 държави в света.
Кирил и Милен разказаха своя път през дрогата и освобождаването си от нея. „Не сме тук, за да Ви плашим, споделиха мъжете. Знаем, че никой от вас няма желание да става наркоман. Ние искаме да ви предупредим само, че за това какво се случва с вас, отговорност носите самите вие. А тъжната статистика показва, че едва около 20% от постъпилите в центъра наркомани успяват да скъсат с дрогата. Те потвърдиха, чее много по-лесно да не започваш, отколкото по-късно да се откажеш.
Много от децата зададоха въпроси. Те се интересуваха дали събеседниците им се срамуват от миналото. Не се срамувам да го споделя с вас, каза единият от тях, но ме е срам от последствията на действията ми като наркоман.
Учениците питаха какво е абстиненция и коя зависимост е по-силна – психическата или физическата.
Дрогата ви краде желанието за живот каза Киро – дори когато тялото вече няма нужда от нея, психически изпитваш необходимост да пробваш пак.
В хода на разговора за учениците стана ясно, че един от начините да се предпазят е да повярват на истински авторитет. „Считах родителите си за задръстени, а за учителите си мислех, че нищо не знаят. Близките ми бяха хората, които искаха да ми помогнат, а аз не им вярвах, не виждах в тях авторитети.“
Един от стълбовете на които се опират като бивши наркомани, това е вярата им в Бог. Тази вяра им носи надежда и мир в живота.
„Рето- Надежда“ е център, изграден от неправителствена организация. Откриването му е финансирано от подобни испански центрове. Всички те се издържат сами, а след това помагат на други организации. Така българските центрове са подали ръка за откриването на подобни в Македония.
Днес двамата мъже живеят заедно със семействата и децата си в центъра, където непрекъснато идвам младежи с проблем със зависимостта. Те се чувстват като част от общността на населеното място, взаимно си помагат, а местните не гледат на тях като заплаха.
Милен и Киро приемат за своя мисия не само усилията да помогнат на зависимите да решат проблемите си, но и да разговарят с деца. И се надяват... поне един от всички застрашени да се спре, благодарение на тези беседи.
Теодора Кирякова
