Редки наследствени генетични заболявания, влошени от повтарящите се бракове между родственици, са довели до упадъка на могъщата династия на Хабсбургите в Испания, предаде Ройтерс, позовавайки се на публикация в сп. "PloS ONE".
Династията на Хабсбургите е една от най-могъщите и влиятелни кралски фамилии в Европа, управлявала редица страни, сред които Австрия, Унгария, Белгия, Холандия, Германската империя. През 1700 година със смъртта на крал Карлос Втори настъпва краят на испанския й клон.
Изследователите от университета на Сантяго де Компостела са направили проверка на генеалогични карти и са анализирали сведения за здравословните проблеми на крал Карлос Втори. Специалистите са установили, че последният владетел на Испания от династията на Хабсбургите е страдал от две редки заболявания - комбинирана тироидна хормонална недостатъчност и бъбречна тубуларна ацидоза. Авторите на изследването обясняват, че случайните бракове между близки родственици като първи братовчеди не крият риск. За сметка на това в резултат на повтарящи се близкородствени бракове генетичните дефекти могат да станат по-чести.
Точно това според Гонсало Алварес и колегите му се е случило в периода между 1516 и 1700 година при испанските Хабсбурги, които са търсели начин да запазят властта си. Направеният от специалистите анализ показва, че в периода от близо 200 години девет от 11 брака са били между първи братовчеди или между чичовци и племенници.
"Последният крал на Испания от династията на Хабсбургите е бил Карлос Втори. Той е бил умствено и физически увреден. Импотентността му е доказана, тъй като от двата му брака не са се родили деца. Когато владетелят умира през 1700 г. настъпва и краят на династията на Хабсбургите в Испания. Тогава в страната се установява нова династия - на френските Бурбони", пишат авторите на изследването.
Изследвайки 3000 родственици на крал Карлос Втори, специалистите са установили, че при някои от членовете на династията 20 процента от генома е хомозиготен. Това означава, че те носят две копия на различни ДНК мутации, които правят редките рецесивни генетични заболявания по-чести.
Авторите на проучването са изследвали и сведения за здравословното състояние на крал Карлос Втори. "Съвременниците на владетеля често го описват като човек с голяма глава, нисък и слаб. Той не е можел да говори до 4-годишна възраст и е проходил чак на 8 години. Често е описван като човек, който проявява слаб интерес към заобикалящата го среда /абуличен тип/. Карлос Втори се жени за пръв път на 18 години и за втори - на 29 години. Първата му съпруга се е оплаквала от преждевременната му еякулация, а втората - от неговата импотентност. От двата си брака кралят няма деца. Той често е страдал от стомашни проблеми, а на 30 години е изглеждал като възрастен човек". Всички тези симптоми според изследователите свидетелстват за редки наследствени генетични заболявания.
Династията на Хабсбургите е една от най-могъщите и влиятелни кралски фамилии в Европа, управлявала редица страни, сред които Австрия, Унгария, Белгия, Холандия, Германската империя. През 1700 година със смъртта на крал Карлос Втори настъпва краят на испанския й клон.
Изследователите от университета на Сантяго де Компостела са направили проверка на генеалогични карти и са анализирали сведения за здравословните проблеми на крал Карлос Втори. Специалистите са установили, че последният владетел на Испания от династията на Хабсбургите е страдал от две редки заболявания - комбинирана тироидна хормонална недостатъчност и бъбречна тубуларна ацидоза. Авторите на изследването обясняват, че случайните бракове между близки родственици като първи братовчеди не крият риск. За сметка на това в резултат на повтарящи се близкородствени бракове генетичните дефекти могат да станат по-чести.
Точно това според Гонсало Алварес и колегите му се е случило в периода между 1516 и 1700 година при испанските Хабсбурги, които са търсели начин да запазят властта си. Направеният от специалистите анализ показва, че в периода от близо 200 години девет от 11 брака са били между първи братовчеди или между чичовци и племенници.
"Последният крал на Испания от династията на Хабсбургите е бил Карлос Втори. Той е бил умствено и физически увреден. Импотентността му е доказана, тъй като от двата му брака не са се родили деца. Когато владетелят умира през 1700 г. настъпва и краят на династията на Хабсбургите в Испания. Тогава в страната се установява нова династия - на френските Бурбони", пишат авторите на изследването.
Изследвайки 3000 родственици на крал Карлос Втори, специалистите са установили, че при някои от членовете на династията 20 процента от генома е хомозиготен. Това означава, че те носят две копия на различни ДНК мутации, които правят редките рецесивни генетични заболявания по-чести.
Авторите на проучването са изследвали и сведения за здравословното състояние на крал Карлос Втори. "Съвременниците на владетеля често го описват като човек с голяма глава, нисък и слаб. Той не е можел да говори до 4-годишна възраст и е проходил чак на 8 години. Често е описван като човек, който проявява слаб интерес към заобикалящата го среда /абуличен тип/. Карлос Втори се жени за пръв път на 18 години и за втори - на 29 години. Първата му съпруга се е оплаквала от преждевременната му еякулация, а втората - от неговата импотентност. От двата си брака кралят няма деца. Той често е страдал от стомашни проблеми, а на 30 години е изглеждал като възрастен човек". Всички тези симптоми според изследователите свидетелстват за редки наследствени генетични заболявания.
