Световноизвестният философ, лингвист и писател Юлия Кръстева е била агент на бившата Държавна сигурност. Това стана ясно след проверка на Комисията по досиетата, оповестена във вторник. В документите се посочва, че тя е работила за външното разузнаване с името Сабина. Оповестяването на агентурното ѝ минало предизвика бурни реакции в социалната мрежа и коментари в световните медии. 

Самата тя, ден след оповестяването на проверката, отрече да е била член на българските разузнавателни служби по времето на комунизма. Тя направи това в декларация до френския седмичник „Обс“.

Това твърдение „е не само смешно и невярно“, но е „оклеветяващо“, заявява Кръстева, която е родена у нас, но от 1966 г. живее във Франция.

„Някой иска да ми навреди“, допълва тя.

Френският философ, психоаналитик и лингвист от български произход Юлия Кръстева е политически ангажирана европейка. Както стана сега известно, Кръстева е работила за българската Държавна сигурност, пише вестник "Нойе Цюрхер Цайтунг".

Каква ще е окончателната преценка за интелектуалната биография на Кръстева сега - след като излезе наяве, че в тази биография е имало една тъй дълго време премълчавана и табуизирана „празнина“? За да разберем това, щя трябва да изчакаме оценката на досието за агентурната ѝ дейност и реакцията на самата „Сабина“, се посочва в материала на швейцарския вестник. 

В обширен материал френското списание „Нувел Обсерватьор” се спира на разкритието, съдържащо се в разсекретени от Комисията по досиетата (КОМДОС) документи, че световноизвестната българска философка Юлия Кръстева е била агент на Държавна сигурност.

Публикацията завършва с констатацията, че когато се опитали да се свържат с нея, Кръстева отказала да коментира въпроса.

Повече за самото досие

Комисията по досиетата съобщи във вторник, че през 1971 г. литературоведката, психоналитичката и писателката Юлия Кръстева е била вербувана с псевдонима „Сабина“ от службите на българското външно разузнаване. Досието на Кръстев обхваща два тома материали за нея и един том оперативна информация. Комисията по досиетата не коментира съдържанието, обхвата и продължителността на агентурната дейност на Кръстева.

Причината нейното име да бъде оповестено е проверка на собствениците, управителите, директорите, заместник-директорите, главните редактори, заместник главните редактори, членовете на редакционните съвети, политическите коментатори, водещите на рубрики в „Литературен вестник“ (след 1995 г.). Кръстева е била член на редакционния съвет на изданието. 

Швейцарското издание проследява накратко кариерата на Кръстева, като посочва, че през 1965 г. тя пристига във Франция със стипендия на френското правителство и впоследствие прави стремглава академична кариера. През 1973 г. става професор по лингвистика в Парижкия университет. Славата ѝ, четем по-нататък, се гради на популяризирането на литературоведските теории на Михаил Бахтин в Западна Европа и на създаването на теория на интертекстуалността. Юлия Кръстева се ангажира и в областта на феминистката психоанализа и публикува редица романи, стъпващи на автобиографията ѝ, изтъква „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

Изданието посочва, че откровено политическите изявления на Кръстева са по-скоро рядкост. Съпругът ѝ Филип Солерс е бил водещ редактор на авангардното списание „Тел Кел“, което излиза във Франция между 1960 и 1982 и през 1970-те години има своята маоистка фаза. През 1974 г., заедно с делегация от представители на групата „Тел Кел“, Кръстева посещава Китай. Тя е възхитена от смесицата от естетична екзотика и държавен социализъм. Изданието посочва също, че гостите от Франция не успяват да си изградят по-тясна представа за насилието и крайностите на Културната революция, която тогава се извършва в Китай.

„Монд“ посвети страница на Юлия Кръстева

На този фон, продължава изданието, впечатлява фактът, че по-късно Кръстева идентифицира себе си с „китайка“, която като представителка на една източна комунистическа страна разглежда критично западния обществен ред във Франция. В мемоарните текстове на Кръстева България изглежда като една митична страна, в която от една страна се е родила културата на славянската писменост, а от друга е преминало собственото ѝ детство в едно предполитическо блаженство.