Строги в сравнение със сегашните правила при регламентираните проверки за обвързаност между клиенти с големи кредитни експозиции ще бъдат прилагани от банките у нас от 1 януари 2019 година. Това реши УС на БНБ на свое заседание, като прие „Насоки относно свързаните клиенти по чл. 4, параграф 1, т. 39 от Регламент (ЕС) № 575/2013″ (EBA/GL/2017/15), издадени от Европейският банков орган и публикувани на официалната му страница. Решението е взето на основание чл. 151, ал. 1 във връзка с чл. 79а, ал. 1, т. 2 от Закона за кредитните институции, уточняват от централната банка.
Насоките определят подходящите практики, които следва да се прилагат в областта на големите експозиции и установяването на свързаност между клиентите на банката. Банките следва да прилагат въпросните насоки, като ги внедрят в своите вътрешни правила, процеси или системи, съгласно чл. 74а от Закона за кредитните институции. БНБ от своя страна ще уведоми Европейския банков орган за решението си да прилага въпросните насоки.
В Насоките са описани е няколко клрасически сценария за обвързаност, които ще се проверяват по-стрикно по новите правила. Ето част от тях:
Сценарий E1: Основен случай
Отчитащата се институция има експозиции към всички предприятия – A, B, C и D. Предприятия B, C и D разчитат икономически на A. Следователно базисният рисков фактор за институцията при всички случаи е A. Институцията трябва да образува една обща група от свързани клиенти, а не три отделни. Не е от значение, че между B, C и D не съществува зависимост.
Сценарий E2: Вариант на основния случай (няма пряка експозиция към източника на риск)
Дори отчитащата се институция да няма пряка експозиция към A, има изискване за групиране, защото е известна икономическата зависимост на всеки клиент (B, C и D) от A. Ако вероятни затруднения с плащанията за A биха могли да се разпространят към B, C и D, всички те ще срещнат затруднения с плащанията, ако A има финансови затруднения. Следователно те трябва да бъдат третирани като носещи общ риск.
Също както в сценарий E1, и тук не е от значение, че няма зависимост между B, C и D. Изискването за групиране идва от A, макар че това предприятие само по себе си не е клиент и следователно не е част от групата от свързани клиенти.
Сценарий E 3: Припокриващи се групи от свързани клиенти
Ако едно предприятие е икономически зависимо от две (или повече) други предприятия (трябва да се отбележи, че евентуални затруднения с плащанията на едно от другите предприятия (A или B) може да са достатъчни, за да причинят затруднения и за C), то трябва да бъде включено в групите от свързани клиенти и на двете (всички такива) предприятия:
Аргументът, че експозицията към C ще бъде отчетена два пъти, не е валиден, тъй като експозицията към C се счита за общ риск в две отделни групи.
Максималният размер на големите експозиции се прилага поотделно (т.е. лимитът се прилага веднъж за експозициите към група A/C и веднъж за експозициите към група B/C).
Тъй като няма зависимост между A и B, не е необходимо да бъде формирана обща група (A + B + C).
Сценарий E 4: Верижна зависимост
При наличие на „верижна зависимост“ всички предприятия, които са икономически зависими (дори зависимостта да е само еднопосочна) трябва да бъдат третирани като носещи общ риск. Не би било подходящо да се формират три отделни групи (A + B, B + C, C + D).