Археолози разгадават очарователен пъзел, който откриват в погребение от ранното Средновековие в Италия. Изглежда, че този човек е живял с нож, прикрепен на мястото на ампутираната му ръка.
Скелетът е намерен в ломбардски некропол със стотици погребения в северната част на Италия, датиращ от 6-ти до 8-ти век. Сред скелетите на хора, всички погребани с оръжия отстрани, има и един безглав кон и няколко хрътки. Но най-необикновената находка била скелет на по-възрастен мъж - между 40 и 50 години, с ампутирана около средната предмишница дясна ръка. Неговото оръжие не било поставено отстрани, то било по продължение на ръката.
Изследователите, водени от археолога Илеана Микерели от университета Сапиенца в Рим, определили, че ръката е била отстранена чрез травма с тъпа сила, но точно как и защо е невъзможно да се каже.
"Една от възможностите е, че крайникът е ампутиран по медицински причини, може би долната част от ръката е била счупена при случайно падане или по друг начин, водещ до незарастващи фрактури", пишат в своята статия археолозите.
"Все пак, като се има предвид военния характер на култура на лонгобардците, възможно е и загубата да се дължи на боевете."
При по-внимателно изследване, учените откриват в краищата на костта доказателства за биомеханичен натиск - преструктуриране и на двете кости, които съответстват с вида на натиска от протезата.
Зъбите на мъжа били изключително износени с огромна загуба на емайл и костни лезии. Какво общо има това с протезата? Вероятно той използвал зъбите си, за да затегне лентите, които я държали на място. На рзмото му открили доказателства за това - той развил С-образен ръб на костите, като държал рамото в неестествено изтеглено положение, за да затегне протезата в устата си. Единственият начин, по който би могъл да се образува този ръб, е ако движението е често.
На мястото на ампутацията археолозите открили катарама с формата на D и разграден органичния материал - най-вероятно кожа. Те предполагат, че това е кожена капачка над ампутираните крайник, към която се е закрепвал ножът, въпреки че предназначението е неясно. Предвид напредналото зарастване на костта, е ясно, че човекът е живял дълго, след като ръката му е ампутирана. Това е занележително за онези предантибиотични времена.
Изследването е публикувано в Journal of Anthropological Sciences.