Астрономи откриха планета толкова тъмна, че абсорбира почти цялата светлина, достигнала до нея. Откривателите и я сравниха с въглен - тя е една от най-тъмните планети намирани някога.
Наречена е WASP-104b и принадлежи към вида планети, известни като горещ Юпитер.
Горещите Юпитери са изключително странни. Те са газови гиганти, чиято маса е сравнима с тази на Юпитер, но се намират изключително близо до звездата си, като обикалят около нея за по-малко от 10 дни.
Заради тази близост, планетите са изключително горещи. Те не са рядкост, но притежават редица характеристик, които ги превръщат в мистерия.
Горещите Юпитери са сравнително тъмни. Повечето отразяват близо 40% от слънчевата светлина.
Миналата година астрономи откриха една още по-тъмна WASP-12b – тя поглъща поне 94% от достигналата я светлина.
WASP-104b е още по-тъмна. Според изследователи от Университета Keele във Великобритания, новооткритата планета абсорбира между 97 и 99% от светлината.
“От всички тъмни планети, които успях да открия в литературата, тази се нарежда в челната петица. Може би дори в топ 3”, казва Тео Мокник пред New Scientist.
Причината за тъмнината вероятно се дължи на близостта и със слънцето – жълто джудже, отдалечено на около 466 светлинни години от нас, в съзвездието Лъв.
Подобно на повечето горещи Юпитери, едната страна на WASP-104b е винаги обърната към звездата и.
От едната страна на планетата е вечен ден, а на другата вечна нощ – тя е отдалечена от звездата си на едва 4.3 милиона километра, което означава, че орбитата и е само 1.75 дни.
На огряната от слънцето страна е толкова горещо, че там не могат да се образуват облаци - те обикновено са силно рефлективни, както ни демонстрира Венера. Твърде горещо е и за да се формира лед – видът повърхност, която прави луната Енцелад толкова ярка.
WASP-104b има плътна, мъглива атмосфера, съдържаща вероятно атоми натрий и калий, които абсорбират светлина във видимия спектър и правят изключително тъмна дори огрятата от слънцето страна.
От тъмната страна вероятно се образуват облаци, но тя никога не вижда, и следователно не отразява, слънчева светлина.
Въпреки че са по-тъмни от обикновено, горещите Юпитери не са по-трудни за засичане от нормалните планети. Те са твърде отдалечени от нас, за да засечем светлината им или за да ги разграничим от далеч по-ярките звезди, около които орбитират.
Откриваме ги като наблюдаваме редовния, периодичен спад в яркостта на звездата, докато планетите преминават пред тях. Този метод се нарича транзитен, именно на него разчита и ловецът на планети на НАСА – Кеплер.
Горещите Юпитери всъщност не са черни като въглен, това сравнение касае отразителната им способност, а не излъчената светлина. Заради изключителната им горещина, те светят в лилаво или тъмно червено.
Най-тъмният познат ни до момента горещ Юпитер е планетата TrES-2b, която отразява едва 0.1% от достигналата я слънчева светлина. Но тъй като изследването продължава, е напълно възможно WASP-104b да успее да и оспори първенството.
Източник: sciencealert.com
