Животът не е сериал. Предвид факта, че съм абсолютно пристрастена към малкия екран и нерядко осъмвам пред него, можете да си представите, че често съм чувала това изречение от близките си. Все по-често откривам обаче, че някои събития в историята са толкова невероятни, че почти не е за вярване, че наистина са се случили... и че значително приличат именно на телевизионен сериал или поне филм. Докато правех проучванията за този материал, открих, че огромна част от мисиите, проведени от тайните служби на Америка, са толкова откровено приличащи на холивудски сюжет, че се наложи по няколко пъти да се връщам назад, докато успея да отсея истината от измислицата и фактите от спекулациите. Американското правителство, военните им части, тайните им служби са инструментите, които създават онези мисии, за които и до днес се говори. Мисиите, които резултират в смърт, разкриване на конспирации, загуба на животи, промяна на правителства, разкриване на заговори и поправяне на несправедливости. Ето кои са пет от най-любопитните тайни мисии, провеждани някога от името на правителството в САЩ – и защо си заслужава да бъдат запомнени.
Операция "Голд" (Operation Gold)
Това е една мисия, която бива наричана от тогавашният директор на ЦРУ Алън Дълс „един от най-ценните и смели проекти, с които някога сме се захващали“. През 1951 година, операция "Голд", провеждана от ЦРУ съвместно с британската разузнавателна служба MI6, стартира с цел подслушване на наземните линии на Съветската армия с помощта на прокопаване на тунели под централното им управление в Берлин.
И до днес точните детайли и резултати от мисията се пазят в дълбока тайна, а всякаква достоверна информация, допускана до широката публика, е силно ограничена. От самото начало Алън Дълс заповядва да се говори „възможно най-малко“ за нея, а каквото има да се обсъжда – да се прави писмено. Изключително учудващото е, че това е една от мисиите, за която се говори и спекулира най-много в историята.
Човекът, избран да я ръководи, е нещо като Джеймс Бонд от истинския живот. Неговото име е Уилям Кинг Харви, един доста смел и безразсъден агент, който е известен с това, какво количество алкохол е изпивал още преди обяд и че винаги е ходел въоръжен. Първоначално Харви работи за ФБР, но след скарване с тогавашния директор Дж. Едгар Хувър преминава към ЦРУ. Една от първите му мисии за тях включва разобличаването на „къртицата“, работеща за Съветската армия - Ким Филби. През 1952 Харви получава поста началник на ЦРУ станцията в Берлин. Той веднага започва да набира двойни агенти, които да помагат на ЦРУ в разделения на две град. Един от най-важните двойни агенти в операция Голд, мъж с кодово име Снайпър, е назначен точно от Харви. При ръководенето на операцията Харви е пазел всички детайли в толкова дълбока тайна, че единствено Дълс е бил наясно докъде е стигнало копаенето на тунелите.
За самата операция знаем, че преди да бъде изкопан същинският тунел в Източен Берлин, същият е бил изкопан в Мексико с цел проверка на идеята. Тунелът, който е бил най-важното нещо в мисията, е бил представен като рутинна работа, свързана с геоложки проект под града и дори кметът на Берлин не е бил наясно с истинската му цел. Съграждането на съоръжението било изключително тежък труд – тунелът е бил с дължина близо 450 метра, а за прочистването на изкопаното са докарани специални помпи. Копаенето приключва на 28 февруари 1955 година, а след приключването той достига точно района на съветските основни комутационни кабели (вид телекомуникационна техника, която днес е в основата на компютърните мрежи - бел. ред.). В него са включени взаимносвързани сектори, три „стаи“ за агентите, които ще подслушват, и климатични системи.
И така проучванията са направени, а директор Дълс дава зелена светлина за стартирането на ключовата част на най-мащабната мисия на ЦРУ по време на Студената война. Руснаците не подозират нищо – те смятат, че подземният строеж е просто военна инсталация. Мисията е в разгара си – американците подслушват над 500 наземни връзки едновременно. До края на операция Голд те са подслушали над 50 000 записа на разговори между Съветския съюз и Източна Германия и над 40 000 часа телефонни разговори с около 1750 разузнавателни доклади като резултат.
През април 1956 година, след падане на обилни дъждове тунелът се наводнява и жиците са изложени на показ, а на 21 април съветски екип по поддръжката се натъква на тунела и попада в една от стаите. Агентите на ЦРУ напускат тунела по бързата процедура. Има слух, че Харви е заповядал да оставят подигравателна бележка, гласяща „Сега навлизате в американския сектор“. И до днес се смята обаче, че натъкването на руснаците на тунела не е било случайно, а дело на двойния агент Джордж Блейк, който освен за Великобритания работи и за Съветския съюз и ги е уведомил за дейността, развиваща се под краката им още през 1955 година. По-късно Блейк е арестуван и осъден на 42 години затвор, но не излежава присъдата си, а успява да избяга от един от най-строго охраняваните затвори в Англия през 1966 и да премине в Москва, където е третиран като герой.
Операция "Мерлин" (Operation Merlin)
Тази мисия от времето на администрацията на Бил Клинтън ще остане в историята като една от най-секретните ЦРУ мисии, насочена към това да се забави развиването на ядрената програма на Иран. Вторстепенната, но също толкова важна цел е била да се нарушат взаимоотношенията между две държави – Иран и Русия. Чрез доставянето на погрешни/фалшиви чертежи за ядрени ракети на иранците операция „Мерлин“ е целяла да доведе иранците до задънена улица в разработката на оръжията им, от плановете за които са липсвали основни компоненти. Инженерът (с кодово име Мерлин), който е доставил погрешните чертежи и разработки на иранците, е бивш съветски ядрен инженер, а името на САЩ е трябвало да остане в пълна тайна.
Мисията обаче внезапно приключва, когато през 2006 година е разкрита и публикувана в детайли в книгата на Джеймс Рисън „Военно състояние“. Програмата е обявена за провал и нещо повече – наричана е една от най-необмислените операции в модерната история на ЦРУ. Американското правителство обаче обвинява за провала на мисията точно излизането на книгата. За изтичане на информацията по мисията е осъден офицерът от ЦРУ Джефри Стърлинг, който е обвинен в разкриване на детайли по нея пред Рисън. Той излежава повече от две години затвор, преди да бъде освободен. В делото срещу Стърлинг се изваждат доказателства, че Иран действително работи по собствена ядрена програма, когато се провежда тайната операция по заблуждаването им с фалшиви разработки.
Човекът, подтикнал администрацията на Клинтън да проведе мисия Мерлин, се казва Джеймс Л. Павит – тогавашен заместник директор по операциите в ЦРУ. Павит убеждава президента чрез представянето на притеснителен разузнавателен доклад относно ядрената програма на Иран, с което получава одобрение за мисията. Рисън впоследствие пише в книгата си, че президента Клинтън е одобрил мисията, а неговият наследник Буш е потвърдил плана като добър. Първоначалните откъси от книгата в New York Times са спрени от публикация от Кондулиза Райс, но в крайна сметка тя действително излиза и разкрива една от големите междунардони конспирации, която изпълнява целта си – поне временно.
Проект Старгейт (Star gate Project)
Ето една мисия, която наистина сериозно граничи с научно-фантастичен филм. Проект Старгейт включва неща като ясновидство, телекинеза, астрално пътуване и извънсетивно възприятие (кой друг се сети за Ел от „Странни неща“?) През 1995 година, ЦРУ разкриват строго пазена в тайна програма, която тренира агенти в езотеричната наука на име „Виждане отдалече“ (Remote Viewing). Според тях, хората успяват да прозрат в бъдещето и да разберат какви събития предстоят.
Първоначално тестването на програмата се извършва в Научния институт в Станфорд, където се провеждат обстойни експерименти с капацитета на човешкият ум да надскача ограниченията на времето и пространството. Това е проект, подкрепен и финансиран от ЦРУ, като главната цел е била обучените хора да станат агенти, събиращи информация за Съветския съюз по време на Студената война. Агентите в проекта се наричат психо шпиони (psi spies), а самият Старгейт проект дава сериозни резултати. Според източници, чрез него са получени местонахожденията на тайни Съветски бази, определено е местонахождението на заложници на терористичната организация Red Brigade в Италия, открити са жертвите в заложническата криза в Израел, местоположенията на ракети на Скъд по време на първата война в Залива и много други.
Разкриването на тайната програма предизвиква големи дебати в някои от най-големите медийни компании, а имената, които излизат наяве са това на Инго Суон, който пръв е оглавявал проекта, д-р Ръсел Тарг, Пат Прайс, д-р Хал Пътоф, Джоузеф МакМонегъл – всички от тях уважавани членове на военната сила на САЩ, учени с ценен опит и академици визионери. Един от тях, Джоузеф МакМонегъл, дори прави представяне на системата, като позволява да запишат „тестването й“ по една от телевизиите.
Акустична котка (Acoustic Kitty)
Проект, който със сигурност е колкото интересен, толкова и жесток в същността си, е Акустична котка или Acoustic Kitty. Това е операция на ЦРУ, прокарана като идея от директората по наука и технологии през 60-те години в САЩ, като главната й цел е била да използва котки като шпиони в посолствата на Съветския съюз и Кремъл. В продължение на час, котките са били оперирани с цел в ушните им миди да се имплантира микрофон, в базата на черепа да се постави радио предавател, а в козината – тънка жица. Животните са буквално превръщани в киборги, а слуховете гласят, че проектът е струвал над 20 милиона щатски долара.
Макар да звучи сравнително просто, Акустична котка е бил доста сложен за изпълнение и до осъществяването му са минали пет години. Проектът е спрян през 1967 година, но конспиративните теории гласят, че благодарение на подслушващите космати агенти, САЩ са получили доста важна информация, която обаче остава поверителна и до днес.
Проект Азориан (Project Azorian)
Със сигурност една от най-амбициозните – и най-скъпи – мисии в историята на САЩ, е проект Азориан. По онова време, тя е струвала на ЦРУ 800 милиона щатски долара (изчислено днес, това са около 3 милиарда), а целта е била да се извади 2500-тонна Съветска подводница от дъното на океана. Мисията е само частично успешна, но историята й е толкова хипнотизираща, че действително не може да бъде забравена. Опитът се прави през 1974 г., една част от подводницата се изважда, но информация за мисията за пръв път изтича в медиите през 1975 г. и спира по-нататъшни опити тя да бъде извадена изцяло.
Години наред ЦРУ пази в пълна тайна детайлите около мисия Азориан. Едва през 2010 година, след близо три десетилетия, детайлите около операцията станаха известни. Историята й започва през 1968 когато на съветска подводница Golf II, понесла ядрени балистични ракети с бойни глави от четири мегатона и седемдесет души екипаж, се случва експлозия по време на рутинна патрулна мисия. Тя потъва в Тихия океан, на около 1900 морски мили от Хавай. След двумесечно търсене, Съветския съюз се отказва да открие останките. Тяхната дейност на мястото обаче подсказва на САЩ, че там се случва нещо важно и през август 1968, след собствено проведено търсене, потъналата подводница е открита от американците.
От гледна точка на разузнаването, извадената подводница би била истинска златна мина за САЩ – те не само биха изследвали в детайли конструкцията и дизайна на съветските подводници и ядрени глави, но и биха получили криптографично оборудване, което да им позволи да дешифрират съветските морски военни кодове. Така започва проект Азориан, с помощта на милиардера Хауърд Хюс, който подпомага разработката на огромен кораб-платформа, наречен Hughes Glomar Explorer, целящ да извади подводницата. Същинската операция се провежда през 1974, но, както казах, само с частичен успех. Вторият опит е насрочен, но историята изтича в медиите и мисията е спряна.
В следващите години,всичко по проект Азориан се пази в пълна тайна, а онова, което се говори, са само спекулации и измислици. ЦРУ отказва да пусне каквито и да е документи и твърди, че не може „нито да потвърди, нито да отрече“ връзка с корабната платформа Hughes Glomar Explorer. След 2010 за пръв път се публикува одобрена от ЦРУ статия от 50-страници, описваща мисията в детайли.
Днес, разбира се, вече имаме много знания за случилото се, с публикувани разкази от ветерани и технически подробности от мисията. Технологичните и логистични проблеми при нея са били сериозни – ваденето на 2500-тонова подводница от дъното на океана от дълбочина над 5 километра, възможно най-незабележимо и без засичане от съветското разузнаване, си е било предизвикателство. Инженерите прокарват план, който звучи почти като сюжет от филм за Джеймс Бонд. План, включващ три плавателни съда – голям кораб за вадене с голяма вътрешна камера и опция за отваряне и затваряне на дъното, кораб за „залавянето“ (тежащият 36 000 тона Hughes Glomar Explorer) на подводницата, и трети кораб – масивна баржа с прибиращ се покрив. Въпросната баржа е била предвидена и за потапяне под вода, така че да може да се гмурне под кораба за залавяне и да извърши операцията под вода така, че да не бъде засечено какво се случва.
След разкриването на мисията, американците правят няколко опита за „жестове на добра воля“ спрямо Съветския съюз, например предлагат да върнат останките на загиналите моряци и техните лични вещи на семействата им. Така или иначе, проект Азориан е закрит, а Съветският съюз няма интерес историята да се раздухва още. ЦРУ предупреждава и, че руснаците ще направят всичко възможно, за да предотвратят следваща мисия. А корабът Hughes Glomar Explorer е продаден на частна компания за 15 милиона щатски долара и е превърнат в платформа за дълбоководно сондиране.
Различните мисии на едно правителство без граници
Обединяващото звено между всички изброени мисии – които са малка част от вече разкритите тайни мисии на САЩ – е тяхната смелост и мислене „извън кутията“, което ги прави толкова известни дори днес. Подобно на филм, в тях се разгръща човешкото умение да се мисли в перспектива, в името на нещо по-голямо – една кауза, едно правителство и една мисия. А ако мислите, че повечето от изброените по-горе акценти в историята на тайните правителствени проекти на САЩ ви напомнят на сюжета на шпионски сериал, ще ви кажа, че само понякога животът не прилича на измислен филм, в който всички са актьори. Много по-често е точно така. Няма по-богат източник на вдъхновение за проекти като филмът „Шпионски игри“, разказващ за агентът на ЦРУ Нейтън Мюър, който тръгва срещу принципите на агенцията, за която работи, за да спаси свой колега; или сериалите „Американците“ и най-новият, „Дълбоката държава“, в който агент Макс Истън (който сякаш директно е излязъл от страниците на истински доклад на тайните служби на САЩ) се хвърля в Близкия изток, за да отмъсти за смъртта на сина си, а всъщност става част от мащабен заговор за извличане на печалба от всяването на хаос в Иран. Сериалът вече започна и може да го гледате всеки вторник от 22:00 по FOX.
Едно е сигурно: дори днес, през 2018, тематиката за шпиони, които действат в името на нещо по-голямо от тях, е абсолютно актуална. Тя продължава да заема малкия екран, а също и умовете ни, доста по-често, отколкото бихме си признали. И мисленето за тях може да бъде уталожено само тогава, когато се оставим да ни пометат със сценарий и изпълнение, които изпъкват сред всички други.