Един наскоро изтекъл отчет на може би най-влиятелната банка в света предизвика скандал, разкривайки нещо, което отдавна се говори неофициално в здравната индустрия - в пълното излекуване на хората има много по-малко пари, отколкото за дългосрочния контрол на болестта.

Докладът се фокусира върху възможността генната терапия скоро да излекува голямо разнообразие от генетични състояния като промени отделни единици на ДНК. Обаче огромният ѝ потенциал за обществото може да бъде блокиран.

Анализаторът на Голдман Сакс Салвейн Рихтер (Salveen Richter) съобщава за проблема в бележка за клиентите си: "Потенциалът за постигане на окончателно оздравяване е един от най-атрактивните аспекти на генната терапия, генно-инженерната клетъчна терапия и генното редактиране. Тези лечения обаче предлагат много различна перспектива за редовните приходи в сравнение с хроничните терапии”.

За един достатъчно богат човек не е проблем да плати стотици хиляди долари, за да бъде излекуван от инвалидизираща болест. Повечето хора обаче не могат да си позволят това, особено ако състоянието им е засегнало способността им да печелят. Но същите хора в дългосрочен план ще плащат много повече, отколкото ако дадат еднократно за ефективно лечение. Това е медицински еквивалент на "теорията за ботушите" на Тери Пратчет .

Рихтер посочва лечението на хепатит С със софосбувир, продаван от Gilead Sciences. През 2015 г. компанията събра от продажби 12,5 милиарда долара, най-вече от Съединените щати, тъй като хората, страдащи от увреждане на черния дроб от вируса, се втурнаха да приемат новото лекарство. Терапията е изключително ефективна, благодарение на нея повечето пациенти оздравявават напълно в рамките на 12 седмици. Това е добре от социална гледна точка, но се отразява зле на печалбите, след като излекуваните хора вече не предават вируса, предотвратявайки нови инфекции. Тази година Рихтер очаква обаче американските продажби да паднат на по-малко от 4 млрд. долара.

"Въпреки че това решение носи огромна полза за пациентите и обществото, то може да представлява предизвикателство да продължи постоянният паричен поток за разработчиците", отбелязва Рихтер.

Не е изненадващо, че докладът предизвика възмущение след като го разкри CNBC. Отчетът на Рихтер е адресиран към клиентите на инвестиционната банка и леко се подиграва на тези компании, чиито печалби са застрашени от технологичните промени, които ще донесат полза на милиони. Но ако не коригираме икономическите структури около здравеопазването, проблемът, който тя посочва, може да лиши много много хора от необходимите им лекарства.

Да се измислят нови лекарства и да се тестват, докато здравните органи ги сметнат за безопасни, струва огромни пари, обикновено поне 1 милиард долара. И някой трябва да ги плати. В случая на широко разпространен проблем като хепатит С печалбите намаляват от мега-огромни само до много големи. Но за по-редки заболявания обаче няма достатъчно потенциални доходи, които да оправдаят икономически възвращаемостта на изследванията и клиничните изпитвания. MIT Technology Review отбелязва, че вероятно осъзнавайки този проблем GlaxoSmithKline неотдавна продаде правата си върху някои ефективни лекарства за много редки заболявания.

Най-богатите системи за обществено здравеопазване често са склонни да платят достатъчно, за да излекуват пациентите си, така че разходите за изследванията могат да бъдат оправдани. При тях в крайна сметка спестяванията обикновено надвишават разходите. Но при останалите, по-бедни здравни системи, иновативните лекарства ще останат обикновено недостъпни за хората, които се нуждаят най-много от тях.

Един от пътищата е да се промени начина на провеждане на клиничните изпитания, като по този начин стане по-евтино въвежданете на ново лечение на пазара. Това би могло да стане по безопасен начин, но случаят на успокоителното талидомид, което в периода 1956-1962 причини раждането на 8000 - 12 000 деца с вродени малформации, показва до къде може да доведе съкращаването на разходите.

Алтернативата е "да се погледне отвъд печалбите", като финансирането на разработването на нови лечения става с филантропични или държавни пари, пише Стивън Лунц (Stephen Luntz) в IFLScience. Това вече е начина, по който се финансират повечето базови медицински изследвания, но в голяма степен отсъстват в скъпите етапи на клиничните изпитвания и за съжаление, одобрението на новите лекарства често се точи с десетилетия