Премахването на двойния стандарт при храните е сред актуалните теми на съботните вестници.
"Трябва да сложим на масата проблема с двойния стандарт в качеството на храните в различните държавни. Двоен стандарт, който за съжаление показва, че е налице второ качество потребители в част от държавите - нещо, което не искаме, не можем и няма да позволим. Това каза министърът на Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова по време на брифинг за предстоящи форум "Двойният стандарт при храните в ЕС- да сложим проблема на масата". "В понеделник, на форума, който предстои, ще можем да поставим тази тема на масата не просто като проблем, а като конкретни данни, които можем да изнесем. Данни, с които ние да покажем защо проблемът е толкова голям и сериозен", посочи министър Павлова. "Всички българи сме достойни, равноправни европейци и не можем да бъдем третирани като второ качество потребители", допълни още тя. Министър Павлова подчерта, че на предстоящия на 30 април форум страната ни ще настоява да се излезе със заключителен документ, който да гарантира, че законодателство за справяне с проблема с двойното качество при храните ще бъде решен максимално бързо. Горда съм, защото именно от София, в рамките на председателството на България ще прозвучи толкова важното послание към всички граждани на Европа - идва краят на двойния стандарт и храните, подкрепи я омбудсманът Мая Манолова. Тя подчерта, че този проблем би могъл да бъде решен единствено със законодателни промени. "Но е важно какви ще бъдат тези законодателни промени и кой ще преценява дали отклоненията са съществени", аргументира се тя. "Всички сме наясно, че тази битка не е просто битка за поредни промени в европейското законодателство. Това е битка за справедливост, битка за доверието на гражданите в ЕС", обясни Манолова..." - в. "Стандарт".
"Не можем и няма да допуснем нито един българин, нито един европейски гражданин на България, нито един европеец в България да бъдат третирани като второ качество потребители. Защото всички сме равноправни достойни европейци." Това заяви министър Лиляна Павлова... Пред журналистите тя каза още, че например предлагани чай и мляко в България се продават 85% по-скъпо, отколкото същите продукти в Австрия, Чехия или Италия. "Ние не можем да позволим и да приемем, че един детски плодов сок у нас се продава на цена 60% по-висока, отколкото в Италия, Австрия, Германия и Чехия. Или, че купуваме почти три пъти по-скъпо макаронени изделия. Това не можем да го допуснем", заяви министърът за Българското председателство. Вторият компонент на проблема двоен стандарт при храните е в химическото съдържание на продуктите. "Не може в безалкохолна напитка в държави от Централна Европа да има захар, а при нас глюкозни заместители. Това е недопустимо. Не може сирена и друг тип продукти да са шуплести и с подобно неприемливо съдържание. Та, дори в млечния шоколад с ядки, който се предлага в България, ядките са с 6 по-малко. Да не говорим, че в нашия шоколад няма и капка масло. А същият, предлаган в другите държави, има", изброи министър Павлова. Тя се спря на тези примери, които за нея, като родител и потребител, са най-фрапиращи. И подчерта, че темата засяга всеки един гражданин, независимо на каква вързраст е. "Изключително сме благодарни, че темата, която е високо в европейския дневен ред, беше силно подкрепена от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Той неведнъж заяви, че това е недопустимо, че това не може да бъде и че трябва да се предприемат спешни мерки. Лично еврокомисар Вера Юрова ще бъде тук, на нашия форум в понеделник, и ще представи законодателната инициатива - директивата, с която се прави предложение как да се защити интересът на всички в този процес с единно европейско законодателство, което да въвежда единни европейски стандарти. Нещо, за което се борихме и лично г-жа Манолова изрази преди една година българската позиция на подобен форум в Братислава", каза още пред журналистите министър Павлова. Тя заяви, че темата трябва да продължи. "Може би на някои държави и на някои производители няма да им хареса, но ние няма да спрем дотук и ще бъдем безкомпромисни. Много важно е това ново законодателство да бъде строго. В понеделник ще настояваме нашият форум да излезе със заключителен документ, който да заяви волята ни, че ние, като пълноправни европейци, трябва да бъдем третирани еднакво с останалите и второ - това законодателство да бъде прието максимално бързо. Надяваме се, че и с подкрепата на австрийското председателство, още тази година то може да бъде завършено като цикъл на преговори и като цикъл на постигане на съгласие", съобщи министърът за Българското председателство. В така предложеното законодателство се предвижда да има сериозни санкции - до 4% от годишния оборот на компаниите, предлагащи стоки с двоен стандарт, което се обявява за нелоялна търговска практика..." - в. "24 часа".
Присъединяването на България към еврозоната също е във фокуса на всекидневниците.
"Еврокомисарят по икономическите и финансови въпроси, данъчното облагане и митническия съюз Пиер Московиси за пореден път охлади ентусиазма на премиера Бойко Борисов за влизането на България в чакалнята на еврозоната. В интервю пред Би Ти Ви днес той призова да не се поставят срокове и на няколко пъти подчерта, че не трябва да се бърза. Вчера Бойко Борисов заяви пред журналисти, че "до 1 година страната може да се поздрави с успех" и да попадне в т.нар. механизъм ЕРМ 2. "Влизането в чакалнята е свързано с покриване на условия и критерии. Не става бързо. Подготовката е важна, Гърция не беше готова и изпадна в криза", подчерта Московиси. Преди да се премине към тази важна стъпка той посочи, че икономиката на България трябва да стане по-силна, по-конкурентно способна и по-ефективна. Еврокомисарят уточни, че повишаването на общия стандарт на живот не е условие за приема. Московиси определи, като фалшива новина твърденията, че с влизането в еврозоната животът в страната ще поскъпне. "65% от французите са доволни от приемането на еврото, защото то е голяма защита за икономиката и означава стабилно развитие", посочи еврокомисарят. Също пред Би Ти Ви лидерът на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев каза, че при сегашната ситуация предприемачите в България сега губят между 500 млн и 1 млрд. евро само от обмяната на валута." - в. "Дневник".
"Ново изискване за присъединяването на България към еврозоната може да ни отдалечи от единната валута. От близо година Европейската комисия поставя като бариера пред приемането ни във валутно-обменния механизъм ERM2, известен като "чакалнята" на еврозоната, ниските доходи и недостатъчно развитата икономика. Сега от страната ни се иска първо да се присъедини към Единния банков съюз. Това стана причина финансовият министър Владислав Горанов и премиерът Бойко Борисов вчера да изразят недоволство, че Европа ни поставя критерии, които не фигурират в европейското законодателство. "България има стъпки, които първо трябва да предприеме. Присъединяването към еврозоната означава присъединяване към банковия съюз и трябва да дискутираме, включително с ЕЦБ, какво значи това в реално изражение". Това заяви вчера зам.-председателят на Еврокомисията Валдис Домбровскис, който взе участие в дискусия на тема "България в еврозоната - въпроси и отговори". Българското правителство обаче е резервирано към подобен сценарий и ще настоява членството в банковия съюз да не е условие за ERM2, а двата процеса да вървят паралелно. Членството в банковия съюз на практика означава големите български банки да попаднат под директния надзор на ЕЦБ. По време на друг форум за еврозоната, организиран от Европейската народна партия и Партията на европейските социалисти, премиерът Бойко Борисов съобщи, че заради този спор не храни очаквания в следващите два-три месеца да има развитие по темата за eврозоната. "Заедно с Европейската комисия работим в момента да се подготвят документите. До един месец ще получим пътна карта за кандидатстването. След това предстоят интензивни преговори, но тихи, с ЕЦБ и другите банки, от които зависи вземането на решение", поясни Борисов. Според него "можем да се поздравим с успех в рамките на една година". "Иска ми се по-бързо да стане, но много е бавна системата, много са големи страховете в Европа. Всеки ден има нови идеи в тази посока, и те са повече за разделение, отколкото за обединение", каза още Борисов. Премиерът обаче не пожела да се ангажира с конкретен срок кога България официално ще подаде молба за членство в чакалнята на еврозоната. Преди време финансовият министър Владислав Горанов каза, че това ще стане до края на българското председателство на ЕС, т.е. до края на юни. "Европейците не обичат да ги пресират с такива неща. Там животът тече по-бавно, трябва да сме внимателни със сроковете", посочи вчера Борисов..." - в. "Сега".
Западните Балкани неизменно остават сред водещите теми на всекидневниците.
"Бойко Борисов: Настоявам Вучич и Тачи да решат проблемите между Сърбия и Косово Настоявам колегите Вучич и Тачи да решат всички проблеми между Сърбия и Косово, достатъчно силни лидери са, каза Бойко Борисов след срещата с лидерите на страните от Процеса "Бърдо-Бриони" в Скопие. "Доналд, от името на всички от Балканите благодарим за усилията и затова, че намери време в толкова ангажираната си програма, да минеш за няколко дни по страните и да добиеш лични впечатления от региона. Благодаря от името на всички, защото това досега не е правено. Благодаря и на Ангела Меркел, защото ако нещо добро се случи на Балканите, убеден съм, че това може да стане само с нейната лична ангажираност. Благодаря на Тереза Мей, че работим много активно за срещата юли месец в Лондон по Берлинския процес. Благодаря на всички президенти, които са тук. Поздравявам, Албания и Македония, Сърбия и Черна гора з апоканата.", заяви премиерът. "Настоявам колегите Вучич и Тачи да решат всички проблеми между Сърбия и Косово. Достатъчно силни лидери са, достатъчно силни амбиции имаме на Балканите и се надявам егоизмът на никой да не надделее и да спре целят процес за целите Балкани, защото това е важно и за Румъния, важно е и за Гърция. Надявам се по същия начин и лидерите на Гърция и Македония да намерят решение за името и това трябва да стане възможно най-бързо. Имаме исторически шанс..." - в. "Труд".
"Борисов благодари на Туск за "Отечество любезно" Първо трябва да ти благодаря за речта ти на български в София - завинаги спечели сърцата на българите. Това каза премиерът Бойко Борисов на Доналд Туск на съвместна пресконференция в Скопие. Преди това Туск също изрази благодарността си към Борисов. "Знам колко си зает и колко е трудно да направиш всичко това във Варна и да си толкова добре подготвен", продължи Борисов. "Искам да поздравя целия политически елит на Балканите, че усетиха, че сега е моментът да се придвижим напред. Като започнем от Гърция и Румъния до Словения. Така че аз ти благодаря, Доналд", каза премиерът. "Тук също така и аз искам да кажа - на нас, може би дори на мен, че успяхме да запознаем Европа с факта, че без Балканите не може да има стабилност и спокойствие нито в региона, нито в Европа", заяви Туск. "Може би ние с теб не сме дипломати по природа, но въпреки това вярвам, че успяхме да постигнем много, особено ти", допълни той."С твоята упоритост как бързо научи английския, как говори на български в София, убеден съм, че една реч можеш да направиш за целите Балкани. С малко повече усилия ще научиш и останалите балкански езици", похвали го Борисов. "И може би ми остава доста повече да се напъна за китайския и японския", пошегува се Туск. Борисов участва в срещата на лидерите на страните от Процеса "Бърдо-Бриони" и е специален гост на разговорите заедно с председателя на Европейския съвет Доналд Туск." - в. "Стандарт".
"Председателят на Европейския съвет Доналд Туск върна жеста на Бойко Борисов с комплимент при срещата им в Македония. "На първо място, Бойко, искам да се възползвам от възможността да ти благодаря за всичките ти усилия, за всичко което ти и твоят екип правите. Чувствам се изключително спокоен преди предстоящата среща на върха през май в София. Нещата по подготовката са почти перфектни", заяви Туск. Туск подчерта, че заедно с Борисов са успели да покажат на Европа този регион. "Без Балканите не може да има стабилност и спокойствие нито в региона, нито в Европа. Това не може да се случи без да бъде дадена ясна европейска перспектива на тези страни", заяви председателят на Европейския съвет. "Може би ние с теб не сме дипломати по природа, но въпреки това успяхме да постигнем много, особени ти и особено с предстоящата среща през май в София", каза Туск. "Остава ми да се напъна за китайси и японски, нали ще имаме срещи и с тях, така че ше направя всичко възможно", обеща през смях Туск." - в. "Стандарт".
"Македония очаква да получи скоро дата за начало на преговорите за членство в Европейския съюз и ще положи още усилия за прилагане на реформите, които са необходими за това, каза премиерът Зоран Заев, цитиран от "Ройтерс". Македония има статут на държава - кандидатка за членство, от 2005 г., но преговорите са блокирани от Гърция заради продължаващия десетилетия спор за името на бившата югославска република. След като пое поста миналата година, Заев засили опитите за решаване на спора с Гърция, която блокира членството на Македония и в НАТО. "Имаме конкретна цел пред нас. Никога не сме били толкова близо до това да получим дата за начало на разговорите за членство с ЕС", заяви Заев след среща с председателя на Европейския съвет Доналд Туск. "Работим за успешното решаване на въпроса с името. Решаването на този въпрос ще отвори вратите за започване на разговорите за членство с ЕС и за влизане в НАТО", допълни той. Заев отбеляза, че администрацията му ще "удвои" усилията си, за да гарантира, че реформите са "по-видими, конкретни и ефикасни". Туск бе в Скопие за среща с държавните глави от региона, включително и с президентите на Хърватия и Словения. По-рано тази седмица Министерският съвет обяви, че специални гости ще са премиерът Бойко Борисов и председателят на Европейския съвет Доналд Туск. В съобщението се казва, че в Скопие "ще се обсъди подготовката на срещата на върха за Западните Балкани в София на 17 май"." - в. "Стандарт".
Вестниците съобщават също за законови промени, с които ще бъде забранена непряката реклама на хазартни игри.
"Да се забрани и непряката реклама на хазартни игри. Това предвижда проект за изменение и допълнение на Закона за хазарта на НФСБ и лидера му - вицепремиера Валери Симеонов, който ще се внася другата седмица и с който "24 часа" разполага. Под непряка реклама вносителите разбират заснетите щастливци, които изразяват своя късмет пред широката публика и така внушават, че спечелената от хазарта сума ще им помогне да разрешат личните си битови и финансови проблеми. От чл. 10 да отпадне уточнението, че се забранява пряка реклама на хазартни игри, насочена към малолетни и непълнолетни лица, предлага още вицепремиерът. Аргументът тук е, че ограничението е неприложимо, т.е. рекламата поначало е адресирана до неограничен кръг потребители и е невъзможно да се гарантира коя аудитория ще я види. Вследствие на това е предложено заличаването и на алинея 6 - за специални правила относно рекламата на хазартни игри. В допълнителните разпоредби се създава нова точка 23а със следното съдържание: "Непряка реклама на хазартни игри е всяка форма на търговско послание, съобщение или препоръка, която включва и наименование на хазартна игра или на търговската марка на организатор на хазартна игра и/или дейност, върху продукти и стоки, които не са свързани с хазарт." В същия дух се пипа и Законът за радиото и телевизията. Предложените изменения имат за цел да уеднаквят установения в действащия Закон за хазарта режим на рекламата на хазартните игри с аналогичните разпоредби за защита на обществения интерес при рекламирането на спиртни напитки, тютюн и на наркотични вещества и прекурсори, мотивират се вносителите. В тази връзка законопроектът прецизира понятието за реклама, като въвежда установеното в други закони разграничение между пряка и непряка. Да се спази духът на закона, като допустимата за обявяване информация включва само наименованието на играта и публичното теглене на тиража, което ще осигури на обществото приемлива публичност и прозрачност при определяне на печалбите, обясняват вносителите. И подчертават, че предложенията са съобразени с практиката на Съда на ЕС." - в. "24 часа".
"Галъп интернешънъл: Над 3 млн. българи играят лотария 300 хил. души са редовни в хазарта 57 на сто от запитаните или над 3 млн. души играят лотария, макар и с различна честота. 5 на сто от анкетираните твърдят, че редовно играят игри като тото, лотария, посягат към форми на хазарт и т.н. Те се равняват условно на близо 300 хиляди души. Тези хора харчат средно по 43 лв. месечно за такъв тип игри. Данните на от проучване на "Галъп интернешънъл". 19% пък (или над 1 млн.) казват, че играят от време на време и харчат средно по 21 лв. месечно. Играещите много рядко са 33% (над 1,8 млн.) и влагат по 9 лв на месец в това. 43% пък са тези, които твърдят, че не играят такива игри. Средно, играещите у нас харчат по 15 лв. на месец." - в. "Сега".
само така
Изцяло подкрепям Европа в искането и да се присъединят първо банките.Дали си давате сметка хора че нашите банки са крайно крадливи и лъжливи и злоупотребяват с хората.В Европа има различни критерии, които много ще ограничат подобно поведение.Обаче имат силно и богато лоби и Бойко се чудел ..Какво се чуди, само така.Ако няма натиск от Европа към нас да влезем в релсите банките ще си правят милиони печалби и ще ни мачкат.Честно, обръщали ли сте внимание какви печалби декларират банките на края на годината? Те са едни от най големите мръсници.
Наблюдател