Вторият ден на май избра чирпанлията Тихомир Иванов, за да представи своята преживяна книга „Камино : Пътят на завръщането” пред първомайска публика в рамките на 46-тите Майски културни тържества. Организаторите от читалището в Първомай бяха съобразили тематиката с начина на представяне и още отвън имаше символи на поклонническия път – стрелки и миди, а лично младият и креативен автор посрещаше всеки дошъл да чуе неговата история.
Тихомир Иванов е роден през 1985 година в Чирпан. Има бакълавърска степен по телевизионна журналистика от СУ”Св.Климент Охридски” и магистърска степен „Продуцент в екранните изкуства”от НАТФИЗ. Работил е като репортер, актьор, сценарист, асистент-режисьор, стейджмейкър и главен организатор в различни телевизионни предавания. Участвал е в реализирането на множество световни формати, сред които „Това го знае всяко хлапе”, „Биг Брадър”, „Денсинг старс” и др. Към момента на излизането на книгата му „Камино: Пътят на завръщането” Тихомир учи психология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.
Камино е най-вече път към себе си, който един непримирим, разочарован и мислещ млад човек решава да извърви. Крачейки ден след ден пеша по тези 800 километра, авторът всъщност е крачил по себепознаването. Тръгва на 13 петък 2013г. с раницата на гърба и чифт маратонки, в които стои различен човек от този, който ще се завърне. Пилигрините вървят по полето на звездите, както го наричат, защото Пътя копира Млечния път. И както Тихомир разказа пред дошлите в залата първомайци „Всеки ден събирах отговори”. Още в началото, когато тръгва по така наречения френски маршрут, тръгвайки от Френско-Испанската граница към крайната цел Сантяго де Компостела, той разбира, че понякога имаме нужда точно от това – да помълчим, за да чуем себе си и да затворим очи, за да видим. Тридесет и един дни, всеки ден по 22-30 километра, приближават Тихомир към завръщането му към себе си. Крачка по крачка, той си припомня думите на ирландски свещеник в началото „Не бързай! Бъди търпелив! И мисли със сърцето си!”.
Камъните, които по отделно сякаш стоят безцелно, групирани по определен начин придобиват смисъл, а символиката е, че отношението ни един към друг придава форма.
Поклонниците изминават Пътя до мощите на Св. Яков от преди 1000 години. Магическия път под Млечния път извървяват хиляди хора от цял свят. През 2013г. са били 215 хиляди, от тях 200 човека са българи, а в 2017г вече 400 българи изминават Камино. Тихомир разказва, че всъщност, когато стигнеш Сантяго де Компостела – края на света, всъщност ти сам слагаш точка на минали болки и трудни въпроси, които не са ти давали покой и започва твоето ново начало. Тихомир Иванов е сладкодумен разказвач и говори дълго, увлекателно, интересно и креативно. Книгата ще ни доразкаже, това, което е преживял. Първомай е един от 30-те градове, в които той ще се срещне с публика.
Един млад човек безпощадно искрено разказва как се е посветил на Пътя, който всъщност иска това посвещение, за срещите си с млади хора от цял свят, за странни обстоятелства, които на пръв поглед са необясними, но ти носят метафори, смисъл и отговори. Отвъд крачките извървени чисто физически по Камино, човек извървява много по-важния духовен път и разбира много истини, и му се изяснява как да продължи живота си, защото е преминал през мрака в душата си, преборил е страховете си и е наясно, че имаме само тук и сега, настоящия момент.
Мидата се превръща в символ на Камино и изгражда маркировката на Пътя. Пътят е указан със стрелки и от всяко едно място се поставят печати в така наречения паспорт, с който отивайки в крайната точка, пилигрима получава сертификат. Но не сертификата, а всъщност завръщането в себе си получил отговори, започва да гледа по различен начин дори стрелките на часовника – по циферблата стрелките тиктака по „тук, тук, тук...”Тихомир Иванов ни казва с тази своя преживяна книга, че няма невъзможни неща, че е важно да решиш, да направиш първата крачка и да си много търпелив, за да издържиш до край изпитанията, за да стигнеш до там, където искаш да стигнеш – дори да не е Камино, а в чисто житейски план. Буен Камино, читателю! Тихомир Иванов ни разказва преживяното от него, от неговия личен Път на завръщане към себе си, като оставя книгата недописана и както сам казва – читателят дописва тази книга. И понеже автографът на един екземпляр е знаков и позитивен, предаваме го и на Вас: „Сбъдвай с лекота!”. Тихомир Иванов и „Камино: Пътят на завръщането”.
Красимира Ст. Славова