На всеки 405 хил. години орбитата на Земята се издължава малко заради гравитационното въздействие на Юпитер и Венера. Това променя климата на планетата и развитието на живота на нея, включително води до масово измиране. До този извод достигат учени от Ратгерския университет, за изследването пише EurekAlert!.

Цикълът от 405 хиляди години е предсказан на базата на изчисленията за движението на планетите. Резултатите от теоретичното моделиране обаче са достоверни за последните 50 млн. години. Но сравнително малко увеличаване на ексцентрицитета на орбитата (издължаване) се оказва тясно свързано с разположението на магнитните полюси.

Изследователите получили по-подробни данни за измененията в посоката на земното магнитно поле, като анализирали наносите в рифтовия басейн Нюарк (щат Ню Джърси - *) и образци от геоложката формация Chinle Formation (щат Аризона). Те са извлекли ядка, датирана към късния триас -  от периода от преди 253 до 202 милиона години. В образците имало циркон с включен магнетит, по който може да се определи какво е било магнитното поле тогава.

Тези практически резултати потвърждават теоретичните изчисления. Това позволява да се използва цикълът за по-точно датиране на събития като измирането през триас и юра. Тогава изчезнали много видове животни, като освободили екологична ниша за динозаврите.

(*) Разцепването на Пангея и започналото отваряне на Атлантическия океан е довело до образуването на серия от разломно-блокови басейни. Тези басейни, които се простират от Нова Скоуша до Южна Каролина са били запълнени с триаски червени седименти и базалтови лави, отделени в супергрупата Нюарк (Newark Supergroup) в източните САЩ.