Юпитер грее ярко цяла нощ

Събитие на месеца
На 9 май Юпитер е в опозиция, т.е. приблизително на линията Слънце-Земя. Нощите около тази дата са особено добри за наблюдения на гиганта на Слънчевата система. Тогава той е на минимално разстояние от нашата планета – 658 млн. км, яркостта му е максимална, над хоризонта е през цялата нощ. Дори с бинокъл могат да се видят интересни образувания в атмосферата му, както и четирите галилееви спътника – Йо, Европа, Ганимед и Калисто.

Слънцето

В началото на периода то изгрява десетина минути след 6 ч и залязва малко след 20,30 ч. В края на периода изгревът е десетина минути преди 6 ч, а залезът – две минути след 21 ч. Денят нараства от 14,22 до 15,13 часа. На 15 май нашата звезда преминава от зодиакалното съзвездие Овен в Бик, а на 21 май в 5,16 ч излиза от знака на Телеца и навлиза в Близнаци.

Луната
Най-близо до Земята (в перигей) тя е на 18 май (363 777 км), а най-далече (в апогей) – на 2 юни (405 317 км).
последна четвърт    8 май     2,43 – 12,59;
новолуние                15 май    6,21  – 20,38;
първа четвърт          22 май    13,12  –  2,24;
пълнолуние              29 май   20,43 – 6,03;
последна четвърт     6 юни     1,48  – 12,46.

Звездите и ярките планети
Вечер към североизток блести Вега от съзвездието Лира. Най-ярката звезда на северното небе – Арктур от съзвездието Воловар – е високо към югоизток. Към изток е много красивото, но трудно забележимо съзвездие Северна корона. Спика от зодиакалното съзвездие Девица е към юг. Към югозапад е Регул от предишното зодиакално съзвездие – Лъв. Ниско към северозапад е ярката Капела на Коларя, към запад са Близнаците (Кастор и Полукс). Преди изгрев Слънце Лира е високо към запад, а съзвездието Лебед е близо до зенита.

Меркурий практически не е достъпен за наблюдение, към края на периода е в съединение със Слънцето. Венера е Вечерница, залязва малко след 23 ч. Към средата на май е най-добрият период за вечерни наблюдения на планетата на любовта.

Марс е видим през втората половина на нощта. В началото на периода изгрява около два часа след полунощ, но изгревът настъпва все по-рано. На 13 май преминава от съзвездието Козирог в Стрелец. Юпитер е особено удобен за наблюдение, опозицията е на 9 май. В началото на периода се вижда през цялата нощ, но изгревът и залезът настъпват все по-рано. Остава в съзвездието Везни, движението му е ретроградно. Сатурн също е удобен за наблюдение, както и пръстените му. В началото на периода изгрява малко след полунощ, но изгревът настъпва все по-рано и в края е малко след 22 ч. Остава в съзвездието Стрелец. И неговото движение е ретроградно.

Съединения на планетите с Луната
На 13 май недалеч от нея е Меркурий. На 17-и е сближението с Венера, на 27-и – с Юпитер. На 1 юни е съединението на Луната със Сатурн, а на 3 юни – с Марс.

Метеорните потоци
До 14 май е активен слабият метеорен рой Ета-Лириди. Максимумът му е на 9 май (3 метеора в час). След залез Слънце съзвездието Лира е към изток-североизток, преди разсъмване кулминира към юг. До 28 май можем да очакваме „падащи звезди“ от обилния метеорен поток Ета-Аквариди, породен от Халеевата комета. Радиантът му е в съзвездието Водолей (преди разсъмване към изток – югоизток). След 14 май е активен и радиометеорният поток Ариетиди с максимум на 7 юни (30 метеора в час). За съжаление съзвездието Овен, където е радиантът, е видимо само за половин – един час (към изток, преди изгрев Слънце). Затова е трудно метеорите да бъдат наблюдавани визуално дори с бинокъл. Те обаче успешно се регистрират в радиодиапазона.

Източник: spisanie8.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини