Земетресение с магнитуд 5,3 по скалата на Рихтер и с епицентър в района на планината Вранча в Румъния бе усетено в Северна и Североизточна България. Земетресението бе почувствано в 20.18 часа. Няма данни за пострадали хора и нанесени материални щети.
Дълбочината на епицентъра е на 114 км, съобщава Европейският сeизмологичен център. Читатели на DarikNews съобщиха, че земетресението е усетено в района на Добрич, Плевен, Белене, Варна, Свищов, Козлодуй, Силистра, Велико Търново както и в много други населени места в Северна и Североизточна България.
Земният трус е усетен слабо във Варна по високите етажи и само във високите квартали на града.
Лекият люлеещ трус извади на улицата много силистренци тази вечер. Земетресението, продължило около 30 секунди, бе усетено повече по високите етажи на жилищните сгради. За кратко бяха прекъснати мобилните телефонни връзки. От тел. 112 съобщиха, че няма сигнали за пострадали хора.
Земетресението беше усетено и в Плевенска област, най-вече в Белене и Никопол. Това съобщи за Дарик инж. Георги Линков, шеф на "Гражданска защита". Област Плевен се намира на около 300-350 км от епицентъра Вранча и трусът тук е бил между 2-3 степен по скалата на Рихтер, допълни той. Получени са множество обаждания на разтревожени граждани на телефон 112. На места в Плевен жителите на по-високите жилищни сгради са излезли навън, жители на Никопол също са предпочели улицата като по-безопасно място. От „Гражданска защита" нямат информация за пострадали хора или щети в региона.
Във всичките седем общини на Разградска област е усетено земетресението в 20,18 часа тази вечер. Това съобщи шефът на "Гражданска защита"- Разград инж. Петко Петков. До този момент няма данни за щети и пострадали хора, за по няколко минути не са работели мобилните оператори.
Според специалистите, ако това е основният трус при тази сеизмична активност във Вранча, през идващите часове и дни ще има трусове с намаляваща сила, като някои от тях е възможно да се усетят и на територията на България. Втората възможност е това да не е основният трус и при тази ситуация е вероятно да има друг трус с по-голяма сила. Това е невъзможно да се прогнозира. Ако тази нощ има серия от по-слаби, затихващи трусове, то тогава може с висока степен на достоверност да се каже, че трусът от 20,18 минути е бил основният трус и няма да има по-силно земетресение.
Заместник-директорът на Геофизичния институт към БАН Димо Солаков обясни за Дарик, че Вранча е дълбоко огнище и по принцип има много малко вторични трусове. По думите му земетресението във Вранча е сравнително слабо и е невъзможно да има някакви щети у нас, а още по-малко жертви.
На 4 март 1977 година силно земетресение с магнитуд 7,2 по скалата на Рихтер и с епицентър планината Вранча разлюля Румъния. Трусът довежда до разрушаването на над 8500 сгради и убива повече от 1600 души в Румъния и в България.
Земетресението у нас е усетено най-силно в Свищов, където под руините на сградите загиват около 120 души. Съборени са жилищни блокове на ул."33-ти свищовски полк", общежитие на "Свилоза", административнатасграда на "Рудметал". Сериозно е повредена търговската гимназия, училище "Димитър Благоев", консервната фабрика, църквата "Св.Троица", строена от Кольо Фичето.
Причината за силната разрушителна мощ е в неблагоприятна насоченост на излъчването на огнището на земетресението, лоши инженерно-геоложки условия и некачествено строителство.
Земетресението от 1977 г. е усетено почти в цялата страна като освен в Свищов сериозни щети по сгради има и в други градове в Северна и Североизточна България. В София земетресението от 1977 година е усетено осезаемо. Има напукани и паднали комини, напукани стени на стари къщи, а софиянци прекарват нощта на 4-ти срещу 5-ти март на открито, опасявайки се от още трусове.
Ето и повече за земетресенията в България:
България е с висока сеизмична активност - 97 на сто от територията й е застрашена от сеизмични въздействия. Сеизмично-активните зони са: Крупник, Благоевградска, Софийска, Маришка зона, Шабленска зона, районът на Велико Търново и Горна Оряховица.
Най-силните земетресения в България през ХХ век:
Само за първите 30 години на ХХ век в България е имало 11 земетресения с магнитуд над 6.
31 март 1901 г. - Шабла и Калиакра - две земетресения с магнитуд 7,2 и 7,1 по Рихтер.
4 април 1904 г. - долината на р. Струма - две земетресения с магнитуд 7,1 и 7,8 по Рихтер. Земетресението е най-силното в Европа за последните 150 години. Загиват повече от 200 души, разрушенията и щетите са огромни.
8 октомври 1905 - Струма - магнитуд 6,4 по Рихтер, 1908 г. - Велико Търново и Горна Оряховица - магнитуд 7,0 по Рихтер, 15 февруари 1909 г. - Ямбол - магнитуд 5,9 по Рихтер, 14 април 1909 г. - Горна Оряховица - магнитуд 7,0 по Рихтер, 14 юни 1913 г. - Горна Оряховица - магнитуд 7,0 по Рихтер, 18 октомври 1917 г. - София - магнитуд 5,3 по Рихтер.
14 април 1928 г. - Чирпан - магнитуд 6,9 по Рихтер. Разрушени са почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (дн. Първомай). Седем хиляди семейства остават без покрив, деформирани са жп линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите - за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.
18 и 25 април 1928 г.- Поповица и Гълъбово, Пловдивско - магнитуд 7,0 и 5,6 по Рихтер.
Двете земетресения засягат една седма от територията на България с над 400 хил. души население. Една трета от Пловдив е разрушен. Загиват към 120 души, над 1000 са ранени. Пострадали са над 240 села.
1942 г. - Разград - магнитуд 7,0 по Рихтер. Има масови разрушения, загиват 102 души.
30 юни 1956 - Шабла - магнитуд 5,5 по Рихтер.
4 март 1977 - епицентър Вранча (Румъния) - В 21.30 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд 7.2 по Рихтер. Силно е засегнат Свищов.
Срутени са блокове, под чиито развалини умират над 100 души. 3 ноември 1977 - Велинград - магнитуд 5,3 по Рихтер.
28 февруари и 7 декември 1986 - Стражица и Попово- магнитуд 5,1 и 5,7 по Рихтер.
При второто земетресение загиват трима и са ранени 80 души, 80 на сто от жилищата в Стражица стават необитаеми.
13 август 2001 г. - Ямбол и околните селища - магнитуд 4,3 по Рихтер. Това е вторият трус за района (на 9 август е с магнитуд 3,5 по Рихтер).
13 август 2001 г. - Ямбол и околните селища - магнитуд 4,3 по Рихтер. Това е вторият трус за района (на 9 август е с магнитуд 3,5 по Рихтер).
5 април 2002 г. - На територията на страната са регистрирани три последователни земетресения в два епицентъра. Първото е в 16.14 ч. с епицентър на около 130 км. югоизточно от София, между Пловдив и Асеновград и магнитуд около 4 степен по скалата на Рихтер. Усетено е по-силно на територията на област Пловдив и по-слабо в Кърджали, Смолян, Хасково и Пазарджик.
В 17.22 ч. в същия район е регистрирано второ земетресение с магнитуд около 3,1 по скалата на Рихтер, което е усетено в района на област Пловдив. Третото земетресение е било в 16.20 ч. с епицентър на около 110 км. южно от София и с магнитуд около 3 степен по скалата на Рихтер. Усетено е на територията на Югозападна България.
29 април 2002 г. - земетресение с магнитуд 4,0 по скалата на Рихтер с епицентър на 140 км югозападно от София в района на Кюстендил. 18 декември 2003 г. В 1.15 ч. е регистрирано земетресение с епицентър на около 320 км. североизточно от София с магнитуд около 4,4 по скалата на Рихтер е усетено в района на Шумен, Провадия и Варна. Има данни за нанесени материални щети. Най-силно засегнати от земетресението са селата Манастир, Житница, Староселец, Петров дол, както и градовете Провадия и Девня. Пострадалите са настанени в общински и в обществени сгради.
27 юни 2004 г. - В 14.54 ч. на около 80 км на юг от София е регистрирано земетресение с магнитуд около четвърта степен по скалата на Рихтер. Трусът е усетен в Дупница, Благоевград, Разлог, Кресна, Гоце Делчев, Сандански и Банско.
10 септември 2004 г. - Земетресение в 20.46 ч. с епицентър на 15 км северно от Пловдив между селата Труд и Калековец, на около 130 км в югоизточно от София на територията на България с магнитуд около 4,2 по скалата на Рихтер. Трусът продължава 5 минути и е усетен в Пловдив и общините Куклен, Раковски, Родопи, Марица и Садово, където е бил около 10 - 15 секунди.
27 октомври 2004 г. - В 23.36 часа българско време е регистрирано земетресение с епицентър на около 430 км. североизточно от София, извън територията на страната. Земетресението е с магнитуд около 5.5 по скалата на Рихтер. Няма жертви. Усетено е на територията на цялата страна, с изключение на областите Благоевград и Кюстендил. Има нанесени щети на сгради в Силистра, Разградска област, Русе, Плевен.
20 февруари 2006 г. - в 19,20 часа е регистрирано земетресение с магнитуд около 4,2 по скалата на Рихтер с епицентър на около 200 километра в югоизточна посока от София, на територията на страната.
15 април 2008 г. - в 06.43 часа - земетресение с епицентър на около 170 км източно от София, на територията на страната, с магнитуд около 4,2 по скалата на Рихтер и е усетен в района северно от гр. Габрово.
12 май 2008 г. - в 13.12 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд 4.3 по скалата на Рихтер с епицентър на около 270 километра североизточно от София.
15 ноември 2008 г. - в 22 часа и 08 българско време е регистрирано земетресение с епицентър южните квартали на гр. София, с магнитуд четвърта степен по скалата на Рихтер и е усетено в района на София.
Дълбочината на епицентъра е на 114 км, съобщава Европейският сeизмологичен център. Читатели на DarikNews съобщиха, че земетресението е усетено в района на Добрич, Плевен, Белене, Варна, Свищов, Козлодуй, Силистра, Велико Търново както и в много други населени места в Северна и Североизточна България.
Земният трус е усетен слабо във Варна по високите етажи и само във високите квартали на града.
Лекият люлеещ трус извади на улицата много силистренци тази вечер. Земетресението, продължило около 30 секунди, бе усетено повече по високите етажи на жилищните сгради. За кратко бяха прекъснати мобилните телефонни връзки. От тел. 112 съобщиха, че няма сигнали за пострадали хора.
Земетресението беше усетено и в Плевенска област, най-вече в Белене и Никопол. Това съобщи за Дарик инж. Георги Линков, шеф на "Гражданска защита". Област Плевен се намира на около 300-350 км от епицентъра Вранча и трусът тук е бил между 2-3 степен по скалата на Рихтер, допълни той. Получени са множество обаждания на разтревожени граждани на телефон 112. На места в Плевен жителите на по-високите жилищни сгради са излезли навън, жители на Никопол също са предпочели улицата като по-безопасно място. От „Гражданска защита" нямат информация за пострадали хора или щети в региона.
Във всичките седем общини на Разградска област е усетено земетресението в 20,18 часа тази вечер. Това съобщи шефът на "Гражданска защита"- Разград инж. Петко Петков. До този момент няма данни за щети и пострадали хора, за по няколко минути не са работели мобилните оператори.
Според специалистите, ако това е основният трус при тази сеизмична активност във Вранча, през идващите часове и дни ще има трусове с намаляваща сила, като някои от тях е възможно да се усетят и на територията на България. Втората възможност е това да не е основният трус и при тази ситуация е вероятно да има друг трус с по-голяма сила. Това е невъзможно да се прогнозира. Ако тази нощ има серия от по-слаби, затихващи трусове, то тогава може с висока степен на достоверност да се каже, че трусът от 20,18 минути е бил основният трус и няма да има по-силно земетресение.
Заместник-директорът на Геофизичния институт към БАН Димо Солаков обясни за Дарик, че Вранча е дълбоко огнище и по принцип има много малко вторични трусове. По думите му земетресението във Вранча е сравнително слабо и е невъзможно да има някакви щети у нас, а още по-малко жертви.
На 4 март 1977 година силно земетресение с магнитуд 7,2 по скалата на Рихтер и с епицентър планината Вранча разлюля Румъния. Трусът довежда до разрушаването на над 8500 сгради и убива повече от 1600 души в Румъния и в България.
Земетресението у нас е усетено най-силно в Свищов, където под руините на сградите загиват около 120 души. Съборени са жилищни блокове на ул."33-ти свищовски полк", общежитие на "Свилоза", административнатасграда на "Рудметал". Сериозно е повредена търговската гимназия, училище "Димитър Благоев", консервната фабрика, църквата "Св.Троица", строена от Кольо Фичето.
Причината за силната разрушителна мощ е в неблагоприятна насоченост на излъчването на огнището на земетресението, лоши инженерно-геоложки условия и некачествено строителство.
Земетресението от 1977 г. е усетено почти в цялата страна като освен в Свищов сериозни щети по сгради има и в други градове в Северна и Североизточна България. В София земетресението от 1977 година е усетено осезаемо. Има напукани и паднали комини, напукани стени на стари къщи, а софиянци прекарват нощта на 4-ти срещу 5-ти март на открито, опасявайки се от още трусове.
Ето и повече за земетресенията в България:
България е с висока сеизмична активност - 97 на сто от територията й е застрашена от сеизмични въздействия. Сеизмично-активните зони са: Крупник, Благоевградска, Софийска, Маришка зона, Шабленска зона, районът на Велико Търново и Горна Оряховица.
Най-силните земетресения в България през ХХ век:
Само за първите 30 години на ХХ век в България е имало 11 земетресения с магнитуд над 6.
31 март 1901 г. - Шабла и Калиакра - две земетресения с магнитуд 7,2 и 7,1 по Рихтер.
4 април 1904 г. - долината на р. Струма - две земетресения с магнитуд 7,1 и 7,8 по Рихтер. Земетресението е най-силното в Европа за последните 150 години. Загиват повече от 200 души, разрушенията и щетите са огромни.
8 октомври 1905 - Струма - магнитуд 6,4 по Рихтер, 1908 г. - Велико Търново и Горна Оряховица - магнитуд 7,0 по Рихтер, 15 февруари 1909 г. - Ямбол - магнитуд 5,9 по Рихтер, 14 април 1909 г. - Горна Оряховица - магнитуд 7,0 по Рихтер, 14 юни 1913 г. - Горна Оряховица - магнитуд 7,0 по Рихтер, 18 октомври 1917 г. - София - магнитуд 5,3 по Рихтер.
14 април 1928 г. - Чирпан - магнитуд 6,9 по Рихтер. Разрушени са почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (дн. Първомай). Седем хиляди семейства остават без покрив, деформирани са жп линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите - за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.
18 и 25 април 1928 г.- Поповица и Гълъбово, Пловдивско - магнитуд 7,0 и 5,6 по Рихтер.
Двете земетресения засягат една седма от територията на България с над 400 хил. души население. Една трета от Пловдив е разрушен. Загиват към 120 души, над 1000 са ранени. Пострадали са над 240 села.
1942 г. - Разград - магнитуд 7,0 по Рихтер. Има масови разрушения, загиват 102 души.
30 юни 1956 - Шабла - магнитуд 5,5 по Рихтер.
4 март 1977 - епицентър Вранча (Румъния) - В 21.30 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд 7.2 по Рихтер. Силно е засегнат Свищов.
Срутени са блокове, под чиито развалини умират над 100 души. 3 ноември 1977 - Велинград - магнитуд 5,3 по Рихтер.
28 февруари и 7 декември 1986 - Стражица и Попово- магнитуд 5,1 и 5,7 по Рихтер.
При второто земетресение загиват трима и са ранени 80 души, 80 на сто от жилищата в Стражица стават необитаеми.
13 август 2001 г. - Ямбол и околните селища - магнитуд 4,3 по Рихтер. Това е вторият трус за района (на 9 август е с магнитуд 3,5 по Рихтер).
13 август 2001 г. - Ямбол и околните селища - магнитуд 4,3 по Рихтер. Това е вторият трус за района (на 9 август е с магнитуд 3,5 по Рихтер).
5 април 2002 г. - На територията на страната са регистрирани три последователни земетресения в два епицентъра. Първото е в 16.14 ч. с епицентър на около 130 км. югоизточно от София, между Пловдив и Асеновград и магнитуд около 4 степен по скалата на Рихтер. Усетено е по-силно на територията на област Пловдив и по-слабо в Кърджали, Смолян, Хасково и Пазарджик.
В 17.22 ч. в същия район е регистрирано второ земетресение с магнитуд около 3,1 по скалата на Рихтер, което е усетено в района на област Пловдив. Третото земетресение е било в 16.20 ч. с епицентър на около 110 км. южно от София и с магнитуд около 3 степен по скалата на Рихтер. Усетено е на територията на Югозападна България.
29 април 2002 г. - земетресение с магнитуд 4,0 по скалата на Рихтер с епицентър на 140 км югозападно от София в района на Кюстендил. 18 декември 2003 г. В 1.15 ч. е регистрирано земетресение с епицентър на около 320 км. североизточно от София с магнитуд около 4,4 по скалата на Рихтер е усетено в района на Шумен, Провадия и Варна. Има данни за нанесени материални щети. Най-силно засегнати от земетресението са селата Манастир, Житница, Староселец, Петров дол, както и градовете Провадия и Девня. Пострадалите са настанени в общински и в обществени сгради.
27 юни 2004 г. - В 14.54 ч. на около 80 км на юг от София е регистрирано земетресение с магнитуд около четвърта степен по скалата на Рихтер. Трусът е усетен в Дупница, Благоевград, Разлог, Кресна, Гоце Делчев, Сандански и Банско.
10 септември 2004 г. - Земетресение в 20.46 ч. с епицентър на 15 км северно от Пловдив между селата Труд и Калековец, на около 130 км в югоизточно от София на територията на България с магнитуд около 4,2 по скалата на Рихтер. Трусът продължава 5 минути и е усетен в Пловдив и общините Куклен, Раковски, Родопи, Марица и Садово, където е бил около 10 - 15 секунди.
27 октомври 2004 г. - В 23.36 часа българско време е регистрирано земетресение с епицентър на около 430 км. североизточно от София, извън територията на страната. Земетресението е с магнитуд около 5.5 по скалата на Рихтер. Няма жертви. Усетено е на територията на цялата страна, с изключение на областите Благоевград и Кюстендил. Има нанесени щети на сгради в Силистра, Разградска област, Русе, Плевен.
20 февруари 2006 г. - в 19,20 часа е регистрирано земетресение с магнитуд около 4,2 по скалата на Рихтер с епицентър на около 200 километра в югоизточна посока от София, на територията на страната.
15 април 2008 г. - в 06.43 часа - земетресение с епицентър на около 170 км източно от София, на територията на страната, с магнитуд около 4,2 по скалата на Рихтер и е усетен в района северно от гр. Габрово.
12 май 2008 г. - в 13.12 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд 4.3 по скалата на Рихтер с епицентър на около 270 километра североизточно от София.
15 ноември 2008 г. - в 22 часа и 08 българско време е регистрирано земетресение с епицентър южните квартали на гр. София, с магнитуд четвърта степен по скалата на Рихтер и е усетено в района на София.
Източник: dariknews.bg
