Международна группа учени откри в проби от гренландски лед следи от производство на олово, датиращи от преода между 1100 год. пр.н.е. и 800 год. от н.е. Възрастта на откритите емисии тежък метал съответстват на времето на разцвета и падението на древните европейски цивилизации, пишат учените в  Phys.org.

Оловото попадало в атмосферата заради добива на оловно-сребърни руди в Древна Гърция и в Римската империя. То било пренасяно от ветровета на Атлантическия океан до Гренландия. Тук частиците метал падали в ледниците заедно с праха и капките вода. Изследователите изучили новата на олово в извлечените ядки при сондиране, като извършили на 21 хил. измервания, обхващащи период от 1900 години.

Голямата част от оловото била изхвърлена в атмосферата заради добива на сребро, използвано за сечене на монети, смятат учените.

Те установили, че има връзка между наслоенията олово в ледниците и състоянието на икономиката в онези времена. Емисиите тежки метали се увеличили през IX век преди н.е., когато финикийците разширили търдовските пътища в западното Средиземноморие. Най-голямото замърсяване учените регистрирали от времето на разцвета на Римската империя - I-II век от н.е..

Концентрациата на олово в ледниците показва снижаване по време, съвпадащо с чумни епидемии, политически кризи и във военни времена. В последните 80 госдини от съществуването на Древен Рим емисиите олово спаднали почти 4 пъти.

Древните римляни правели водопроводите си с оловни тръби, което довело до хронични масови отравяния с тежки метали. При това са поразени храносмилателната и централната нервна система. Сред симптомите са отслабване на паметта, депресия, гадене, болки в корема, главоболие, нарушения в говора и анемия.  Оловото влияе особено разрушително на децата, като води до сланоумие, загуба на концентрация и повишена агресивност,